Централна и Източна Европа продължават да са уязвими от гледна точка на обществени нагласи към Русия. Енергетиката не е единственият канал за руско влияние в Европа. „Газпром“ успя да спре диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ за България. "Турски поток" блокира реалното започване на нормална търговия на природен газ в региона. Това заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията в интервю за БГНЕС. "През последните 7 години Центъра за изследване на демокрацията анализира механизмите на руското икономическо влияние в Европа, като вече сме разгледали в детайли повече от 20 държави на стария континент. Опитали сме се да поставим някакви размери, число на това икономическо присъствие и да видим по-внимателно как икономическото присъствие, се превръща в икономическо влияние, кои са лостовете, които Русия използва, кои са мрежите на влияние, които реално успяват да проникнат в стратегически сектори на европейската икономика и по този начин да повлияят на взимането на стратегически решения от националните правителства. Може би за контекст трябва да спомена, че въпреки че Русия, разбира се не е икономически гигант в момента, руската икономика, е тясно свързана с европейската икономика, ние изчисляваме, че от разпадането на СССР досега близо един трилион долара руски капитали, са напуснали Русия и са инвестирани в различни активи в цяла Европа", заяви още експертът.

Той даде за пример последното изследване на Центъра за изследване на демокрацията в края на 2019 и началото на 2020 г. "Руските чуждестранни инвестиции в Европа са над 450 млрд. евро, като голяма част от тях са ситуирани в офшорни зони в Европа и всъщност служат ефективно за заобикаляне на данъчните закони в Русия и в Европа за оптимизиране на печалбата. Много по-важно е за замаскиране на реалната корпоративна собственост на големи руски бизнеси, които оперират в Европа и по този начин да се скрие икономическо-политическата връзка между руски компании и европейски политици, европейски големи държавни и не само компании", каза още Владимиров.

Той обясни, че Центърът за изследване на демокрацията са разгледали в детайли страни в Западна Европа и в Централна и Източна Европа. "Механизмите са малко по-различни в двете части на света. В Централна и Източна Европа Русия подхожда по-скоро едностранно, тъй като икономиките са по-малки руски големи компании могат да станат водещи играчи в стратегически сектори в региона. Икономическите взаимоотношение със страните от Централна и Източна Европа са доста по-тесни и зависимостта им е доста по-сериозна от Русия. Евентуално прекъсване на тези икономически отношения ще има тежък удар върху много държави в региони, включително прибалтийските страни, страните от Югоизточна Европа, България, Сърбия, Унгария, Чехия. При всички тези държави имаме значително висок дял на руските чуждестранни инвестиции, които не проникват директно от Русия. Не биват регистрирани като руски инвестиции, а като такива от трети страни в Европа, където Русия всъщност е позиционирала свои дъщерни компании на големи руски такива, които оперират като европейски фирми, а не като руски, затова инвестициите в много случаи биват регистрирани от централните банки като холандски. Най-големият инвеститор в Югоизточна Европа е Холандия, но една голяма част от холандските инвестиции, са инвестиции на руски компании, които имат дъщерни дружества в Холандия. Само да подчертая, че след налагането на санкции срещу Русия през 2014 г. заради анексирането на Крим, потокът на руски капитали, се концентрира към страни, които са успели да си издействат изключения от европейското законодателство за имплементиране на европейското законодателство", заяви още Владимиров.

По думите му руски банки, които имат европейски дъщерни дружества могат да продължават да оперират с руски клиенти, въпреки санкциите. "Енергетиката определено не е единствения канал. Нарочно се концентрирах върху другите измерения на руското влияние, защото енергетиката е ясна. Русия има последователна политика в Европа за това да ангажира големите европейски компании и в Централна и Източна Европа и в Западна Европа с асиметрични дългосрочни отношения, базирани или на двустранни споразумения за доставки на природен газ и петрол, или свързани с изпълняването на двустранни проекти. Дали това са построяването на големи тръбопроводи "Северен поток" 1 и 2, или "Турски поток", дали са свързани с разработването на находища в Западен Сибир. Знаете "Газпром" сключи редица споразумения с европейски компании за размяна на активи. Например европейски компании получават достъп до находища в Русия срещу дял на "Газпром" и други руски компании в газопреносната мрежа на Германия например. Този тип стратегически споразумения се използват като лост за натиск върху европейските правителства, когато става въпрос за взимане на външнополитически или решения, свързани с енергийната сигурност на Европа, които застрашават пряко интересите на Русия на континента", допълни още Владимиров.

Той обясни, че Русия използва тенденцията в Европа за завладяване на държавата, на ключови институции от страна на частни интерес, като обикновено става въпрос за големи частни и държавни компании, които са паралелни държави, институции на официалните държавни. "Взимането на решения често се случва в борда на директорите, а не в правителствените сгради. Русия осъзнава това, затова много често се опитва да създава такива стратегически партньорства", заяви още Владимиров.

По думите му не трябва да забравяме, че Русия има голямата цел да остане световен играч, с който всички да се съобразяват и да участва във взимането на ключови решения на глобално равнище. "Има едни средносрочни цели, едни по-практични цели, за които Русия работи усилено всеки ден, а именно това да запази стратегическото си доминиращо поведение на енергийните пазари в Европа. Защо това е важно за Кремъл? Повече от 50 % от приходите в бюджета на Руската федерация идват от износа на петрол и газ и суровини в Европа. В момента, в който тези стратегически отношения с европейски компании биват прекъснати и Русия загуби пазарен дял, това директно рефлектира върху способността на Кремъл да контролира икономиката и да запази стабилността на режима. Затова руското влияние в Европа е инструмент и за влияние на местна почва в Русия", допълни още той.

Източна Европа продължава да е уязвима от Русия

Според Владимиров Централна и Източна Европа продължават да са уязвими от гледна точка на обществени нагласи към Русия, към руска дезинформация, към руски наративи и декларации как трябва да изглеждат Европа и света, какво е демокрация и какво е демократична институция. "Хората са объркани. Ние направихме едно изследване. Публикувахме го в края на миналата година, което сравнява осем държави в Централна и Източна Европа, нивото на тяхната уязвимост към руско влияние. За съжаление резултатите показват, че България и Сърбия остават изключително уязвими особено по отношение на обществените нагласи. Повече от две трети от населението на България и Сърбия е дълбоко проруско настроено. Вижда Владимир Путин като един силен лидер, възхищава му се. В други държави в Европа не може да се открои повече от 50 % подкрепа за Владимир Путин, както е в България и Сърбия. С изключение може би на Словакия", каза той и отчете, че там също има голям процент проруско настроено население.

По думите му това е така, защото след 1989 г. Русия е увеличала изключително политическото си присъствие там. Той отбеляза, че е имало премиери, които са откровено проруски.

"В Унгария се забелязват някои от тези тенденции. Въпреки голямото руско влияние в Унгария, особено в сектор "Енергетика" и върху режима на Виктор Орбан, самото население не е толкова чувствително към руската тематика. По-скоро е синтезът между авторитаризъм и руски наративи. Понякога не може да отличим къде свършва руското влияние и дезинформация по определени теми и къде започват нашите собствени демократични дефицити. В много от тези държави през последните 15 години наблюдаваме срив на независимостта и отчетността и прозрачността на демократичните институции. Това е свързано с нарастването на частта от обществото и икономиката, които са жертви на завладяване", заяви още Владимиров.

По думите му това не е корупция. "Тук не става въпрос просто за разменяне на подкупи за услуги, а за изкривяване на цялата институционална система, за да се обслужват определени интереси. Цялата система функционира в интерес на определени частни интереси. русия майсторски се възползва от тези зависимости вътре в държавата", посочи още той. Според него в българската енергетика руското присъствие остава доминиращо.

Русия спря диверсификацията на България

Доста притеснително е назначаването на бивш директор на "Мет Енерджи" в борда на "Булгаргаз", заяви Мартин Владимиров.

"Русия и "Газпром" винаги са имали доминиращо присъствие в българския газов сектор и са успявали да използват конюнктурата на пазара в нейните различни разновидности през годините в свой интерес. Имали сме период, в който имаше посредник между отношенията на "Газпром" и държавата. Спомняте си – това първо беше "Топенерджи", после "Овъргаз". След това връзката стана директна между "Газпром" и "Булгаргаз". В момента отново има опит за трансформиране на отношенията между "Газпром" и местния български пазар. Това, което е видно е, че не се променя статуквото, а именно, че Русия успява да спре диверсификацията на маршрутите, либерализацията на пазара. Когато има либерализация, тя е контролирана така, че само фирми близки до "Газпром" реално да получават количествата газ", каза още Владимиров.

Според него това, което се е случило през последните няколко години е, че чрез строителството на "Турски поток" Русия е успяла да измести всички алтернативни маршрути и проекти и да засили доминиращата си позиция в Югоизточна Европа като основен и единствен доставчик на природен газ.

По думите му "Турски поток" е блокирал реално започването на нормална търговия на природен газ в региона и да се появят алтернативни доставчици.

"В момента "Газпром" може реално да измести всеки друг играч. Това, което се случва в "Булгаргаз" е поредния пример за това. Никой не казва, че предишното ръководство на "Булгаргаз" не е имало близки отношения с "Газпром". Просто структурата на пазара е такава, че разбира се, "Булгаргаз" зависи почти на 100 % от "Газпром". Предоговарянето на дългосрочния договор 2019-2020 г. беше изключително мъчително, нямаше политическа подкрепа за това предоговаряне, "Турски поток" беше по-важен и затова се избягваше от това реално да подобрим условията си с "Газпром". Накрая се постигна все пак предоговаряне. Обвързването на цените със спотовите пазари беше правилното решение тогава и продължава да е правилното. Това, което се случва на европейските газови пазари е моментен процес, но като цяло формулата е по-добра, по-прозрачна, повече отговаря на ликвидността и либерализарания пазар в Европа. Това, което ни предстои в края на годината е още по-ключово. Следващият договор с "Газпром" трябва да е значително по-гъвкав, да няма клауза "вземи" и "плащай" и дори ако има такава клауза, тя да бъде намалена от сегашните 80 % поне на 50 %", каза още Владимиров.

По думите му "Газпром" ще се опита всячески да запази тази клауза, защото винаги може да изнудва играчите на пазара да купуват максимални количества руски газ. "Предполагам обаче, че "Газпром" разбира, че в този момент не може да бъде твърде агресивна, въпреки че България няма добра преговорна позиция. Няма диверсификация, Интерконекторът с Гърция не е готов. Имаме един отслабен газов пазар в региона. Русия може да се наложи, но по-разумното и това, което според мен, което се случва, че при преговорите Русия ще се съгласи да намали доставките на природен газ на "Булгаргаз" до количествата, които са необходими за осигуряване на газоподаването към топлофикациите в България. Това не е сигурно, много неща могат да се променят до края на годината, но според мен апетитните договори с индустриалните клиенти, количествата руски газ биха били прехвърлени на други търговци на природен газ в България, които са били конкуренти досега на "Булгаргаз". Тук идва моментът, който е доста притеснителен при назначенията в борда, а именно присъствието на бивш директор на "Мет Енерджи". Това е единствената компания, която успява да резервира количества природен газ по "Турски поток". Това е унгарска фирма, която обаче има тесни руски връзки. Всъщност е създадена от двама руснаци, регистрирана в Швейцария и се смята, че нейният ръст от една пощенска кутия, от една почти несъществуваща компания до един от най-големите търговци в Европа, е благодарение на преференциалното отношение, което получава от "Газпром" и доставките, които получава на по-ниски цени от Русия", допълни още Мартин Владимиров.

Според него е странно, че точно в този момент в борда на "Булгаргаз" влиза ръководител на стратегическо планиране на тази компания.

"Това издава възможност за конфликт на интереси особено при преговорите с "Газпром". Представяте ли си "Газпром" да преговаря със себе си на практика в края на годината", заяви още Владимиров.

По думите му зад този процес стои опит на "Газпром" да прехвърли количествата, които продава за България на свързани лица, включително на "Мет Енерджи", и на други търговци с тесни руски интереси. Това са все процеси, които биха обслужили Русия. Може би стратегията да се продава на "Булгаргаз" ексклузивно вече носи повече проблеми на "Газпром", отколкото печалби и те затова искат да променят модела на сътрудничество", заяви още Владимиров.

Той обобщи, че Русия в момента се опитва да се скрие и "Газпром" иска да създаде имиджа си на западноевропейска голяма енергийна компания, която просто прави бизнес.