Христо Христов, Desebg.com

За онези, които не са чули или разбрали – кандидатът за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“ Васил Терзиев се изплю в лицето на наивниците, които преди три месеца повярваха на извинението за „болката хората и всичко, което им е причинено... Да дам едно начало като потомък на хора, които са били от тези структури (на Държавна сигурност - бел. ред.)“.

Онзи ден обаче той се изгаври брутално с хората, ясно показвайки, че не само не е бил искрен, но истинската му позиция за репресивния апарат на БКП с нищо не се различава от тази на множество представители на компартията и ДС, които през целия преход се опитваха с публичните си изяви да „нормализират“ представата за филиала на КГБ – Държавна сигурност.

В неделя в онлай дискусия по Туитър Васил Терзиев ясно даде да се разбере, че всичко, което се изговори след издигането му на кандидатурата на потомъка на ДС фамилията от уж проевропейските демократи от ПП-ДБ изобщо не е било за преосмисляне и катарзис, а за продължаване на подмяната на истината за репресивната машина на антибългарската компартия. Той заяви:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема (за Държавна сигурност - бел. ред.), за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… (не довършва мисълта си ,б. ред.) Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Ясно ли ви е сега какво всъщност мисли и в какво е убеден потомъкът на ДС комунистическата фамилия Терзиеви?

1. Че хората трябва да имат по-ясна представа, че Държавна сигурност е нещо „нормално“ (досега не са имали такава).

2. Че родителите му, щатни служители на Първо главно управление на ДС, са работили за държавата.

3. Че всъщност такива „служби“ като Държавна сигурност има във всяка една страна и няма разлика, защото те служат на държавата.

Очевидно наглостта и безочието на такива персони като Васил Терзиев нямат край. Той, който не е прочел един документ на ДС, нито документите на собствените си родителите – и двамата щатни служители на Първо главно управление на ДС, ще ни говори за службите на ДС и ще ни убеждава, че имало и такива, които са „добри“?! Той, който уж е завършил елитен университет, не знае или се прави на незнаещ, че има голяма разлика между службите за сигурност в демократичните страни и Държавна сигурност по време на тоталитарното управление на БКП, защото тогава държавата е партията и компартията е тази, която контролира и спуска задачите на репресивния си апарат в лицето на ДС. Той, който във всичките си изявления умишлено избягва да каже „Държавна сигурност“, а все говори за „служби“, не знае или не се прави, че не знае, че цялото ръководство на тоталитарния режим в България е пряко подчинено на чуждите си господари в Кремъл, а Държавна сигурност е идеологически, кадрово, оперативно и технически зависима от съветския КГБ и с гордост смята, че е негов филиал.

Изреченото от Васил Терзиев всъщност показва какво му е истинското мислене и то е в пълен синхрон с представителите на компартията и ДС след краха на комунистическата тоталитарна система в България през 1989 г. Знаете ли кой беше първият, който се опита да приравни ДС със западните специални служби? Ген. Атанас Семерджиев още на Кръглата маса в началото на 1990 г., когато е министър на вътрешните работи. Когато от опозицията от СДС го попитаха: „Когато ще бъдат отворени досиетата на Държавна сигурност?“, министър Семерджиев ги контрира с отговора: „Вие чували ли сте в САЩ или Франция специалните служби да си отварят досиетата?“ (по това време ДС трескаво прочиства досиетата без знанието на обществото и опозицията). А след него през целия преход глашатаите от ДС не спряха да изопачават истината.

Само припомням някои от тях. Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия (отделът се занимава разкриването на корупция и заплахи срещу партийното ръководство): „Да си служител или сътрудник на Държавна сигурност, без значение от наименованието на тази служба към момента, не е нито незаконно, нито неморално.“ Иванов беше и сред основателите на т. нар. генералско движение в БСП през 90-те години и вицепрезидент на „Мултигруп“, която ограбваше страната по времето на Беровото правителство, избрано от задкулисието с мандат на ДПС. Ген. Тодор Бояджиев, дългогодишен щатен служител в Първо главно управление на ДС (разузнаването), с школа в КГБ, бивш депутат от БСП (вече покойник): „Разузнаването е професия с човешко лице и ние от тази професионална гилдия независимо, че сме били конкуренти, противници, а в определени моменти и врагове, но това го е правила идеологията в строя, в който едните и другите сме живели. Разузнаването е важен инструмент на държавността.“

Бриго Аспарухов, дългогодишен щатен служител на Първо главно управление на ДС, бивш депутат от БСП, настоящ член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП:
„Разузнавачът няма право на политически избор, той изпълнява държавните си задачи. В Америка, когато питате някой къде работи, ако е разузнавач, той ще ви каже, че работи за правителството.“ Лъжи, лъжи, лъжи. А за разликата, че в България една партия владее за близо половин век цялото държавно управление и управлява по тоталитарен съветски образец, че е върхушката на БКП е пряко подчинена на Кремъл, че щатните служители на Държавна сигурност се кълнят във вярност на партията и „дружбата с великия Съветски съюз“, а не в Конституцията – нито дума!

Казаното от Васил Терзиев не само че по нищо не се различава от глашатаите на компартията и Държавна сигуронст, но с изреченото той се превръща в техен продължител. Оглушително мълчат лидерите на ДСБ, „Да, България“, „Продължаваме промяната“, „Спаси София“. Очевидно е, че не им пука от това. Сделката за София, в която участват, си има цена. Тя рано или късно ще бъда платена. А срамът и позорът от подменените ценности и каузи ще останат за тях завинаги.