Иля Ковал, Дойче веле

По този въпрос повечето германски вирусолози са единодушни: под една или друга форма ограниченията, наложени заради епидемията от коронавирус, ще се наложи да останат още около година. А основен фактор за бързата победа над вируса е създаването на ваксина. Реномираният германски вирусолог Кристиан Дростен от берлинската клиника "Шарите" се надява именно на това - че в рамките на година ваксината ще е факт, при това в достатъчни количества.

Лято без вирус и нов взрив през зимата?

Само че тази една година, за която говорят германските вирусолози, може да се окаже белязана от нови пикове. "Вероятно сезонният ефект ще ни позволи да смекчим мерките през лятото и да отслабим сегашните ограничения“, предполага Дростен. Но за целта лятото трябва да е топло и сухо, а хората да се отнасят достатъчно отговорно към евентуалните нови разпореждания и да осъществяват социалните си контакти по възможност на открито, а не в затворени помещения.

Дотук добре. Но продължението на този сценарий за разпространението на коронавируса не е толкова позитивно - защото ще влезем в зимната вълна на заразите без достатъчно добре развит колективен имунитет, предупреждава Дростен. При това положение хората трябва да бъдат подготвени за повторно въвеждане на сериозните ограничения.

А ако няма ваксина?

Професор Хендрик Щреек от Института по вирусология към Университетската клиника в Бон изобщо даже не е оптимист по отношение на основната надежда - бързото създаване на ваксина срещу коронавируса. "Всяка прогноза, че скоро ще имаме ваксина, е несериозна, тъй като ние това просто няма как да го знаем. Има много вируси, срещу които търсим ваксини от години, но и досега не сме намерили“, отбелязва професорът.

А що се отнася до колективния имунитет, това може да отнеме години, смята Щреек. Защото колкото по-добре се удържа разпространението на коронавируса, толкова по-дълго ще се изгражда колективният имунитет, казва експертът.

Математиците не очакват скорошен край на пандемията

Три научни учреждения в Германия се занимават в момента с математическо моделиране на пандемията - университетът в Хайделберг, франкфуртският Институт за перспективни изследвания и Изследователският център в Юлих, където се намира един от най-мощните суперкомпютри в света. Окончателни резултати до момента няма, но резюмето на заключенията гласи следното: "Нито един от моделираните сценарии не позволява да се надяваме, че тази криза ще бъде бързо преодоляна", казва Мария Барбароса, която е сред учените, работещи по проекта.

Пикът - през август или през ноември?

Един от разработените модели предвижда постепенното и частично разхлабване на ограниченията в Германия: поетапно отваряне на училища, университети, магазини и ресторанти, подновяване на работата в офисите, съпроводено от интензивно тестване и изолиране на заразените. При това положение пикът на заразяванията би настъпил през ноември.

Другият сценарий предвижда постепенната, но пълна отмяна на всички ограничения. В този случай пикът ще настъпи още в края на август или най-късно в края на септември - в зависимост от бързината, с която се отменят мерките.