Архимандрит Никанор

На 26 март 1922 г. епископ Стефан е избран, а на 2 април същата година е канонично утвърден за Софийски митрополит. От 15 октомври 1944 г. до 21 януари 1945 г. той изпълнява функциите на председател на Светия Синод.

На 21 януари 1945 г. в София е свикан Екзархийски събор за избор на нов екзарх, който да попълни екзархийския престол, останал празен в продължение на тридесет години. На събора митрополит Стефан Софийски е избран за трети български екзарх. Един месец след избора му Вселенският патриарх Вениамин II отменя схизмата, наложена на Българската православна църква на 16 септември 1872 г.

Българският екзарх Стефан прави своето мирно посещение през октомври 1945 г. като „израз на пълно братско, благосклонно и канонично общение между двете Църкви след отмяната на схизмата“.

Събитието е от голямо значение както за Вселенската патриаршия, така и за Българската църква. На 25 октомври около 17 часа двамата предстоятели се срещат. В своето обръщение екзарх Стефан казва:

„С искрена скръб за тъжното минало, с жива радост за просветеното от мира настояще и с възвишени надежди за светло бъдеще, днес с благоговение престъпих прага на Вселенската патриаршия, мъдро ръководена от Вас... В продължение на 73 години дълбоко скърбихме, че прегръдката на Майката Църква беше затворена за нас, нейните деца...

Слава на Бога! Тъмната нощ отмина и от 22 февруари тази година настъпи слънчев ден... и в сиянието на Божията справедливост прегръдката на Майката Църква се отвори с любов за нас, нашата автокефалия беше призната и осветена, а нашето канонично общение с всички Поместни Православни Църкви стана безпрепятствено.”

Екзарх Стефан е сниман на същия трон, на който днес, 80 години по-късно, видяхме да стои и патриарх Даниил. И да казва същото: Вселенската патриаршия, или още Великата Христова Църква, е наша Църква-Майка.

Останалото е от лукаваго!