Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

 Знаете приказката: „Главното е да не се натъкнеш на самия себе си“? Е, на зетниците им се случи точно това. Един от тях решил да попита своята аудитория и колеги – защо хората не искат да подписват договор с руската армия. Така се роди най-пълното изследване на проблемите във Въоръжените сили на Руската федерация.

Толкова пълно, че дори пропагандаторските канали призоваваха автора да бъде обявен за „чужд агент“, но засега изглежда му се размина. Въпреки това се появи подробно описание на катастрофата в руската армия, което дава отговори почти на всички въпроси:

Защо успехите на руската армия са толкова скромни през всичките тези години?

Защо хората не искат да подписват договори, дори за големи пари?

Защо загубите са рекордни?

На всички тези въпроси – без самите те да го осъзнават – зетниците дадоха развърнати отговори. Да се запознаем с тях – с едно от най-мащабните изследвания в Z-аудиторията за цялата война.

Началото

Всичко започнало с пост на Александър Картавих – не особено известен зетник, който понякога си позволява да „изплува над шамандурите“, но бързо се извинява и трие написаното. Дали и този път ще му се размине – интересен въпрос, но не по темата. Ето поста, с който всичко започна.

„Имах, пише Картавих, интересен разговор с човек, когото може да се смята за представител на държавата. Не е виновен за нашите беди, просто такава му е длъжността – но е истински бюрократ. Говорихме и той сподели болката си – не лична, а по служба. Ако въпросът се формулира с една фраза, звучи така:

Даваме вече по 6 милиона рубли за доброволно участие в СВО. Скоро ще даваме 7, дори 8 милиона. А напливът е капка по капка. Какво им е, мамка му? Какво още трябва да им дадем, за да дойдат да воюват?“

Картавих решил да направи експеримент – просто да попита публиката:

„Защо ти лично, въпреки тлъстите условия и парите, все още си в цивилния живот? Какво те спира? Представи си, че цялата бюрокрация се е събрала да те пита защо не си на СВО – и отговори сериозно. Обявления за набор висят на всеки стълб, а ти не щурмуваш Покровск. Защо? Какво трябва да направят, за да станеш щурмовак?“

Той помолил да не му отговарят с ругатни, а конструктивно – и добавил:

„Надявам се държавата някой ден да се сети, че когато с гражданите се случва нещо странно, просто може да ги попита.“

Картавих отворил кутията на Пандора – под поста му се появили хиляди коментари и реакции от други зетници, които отговорили напълно откровено.

Авторът на видеото отбелязва, че това се е превърнало в почти социологическо изследване. Ако се попита зетник „Защо всичко е толкова зле в руската армия?“, той ще каже, че всичко е прекрасно – от страх или пропаганда. Но ако го попиташ „Защо ти не отиваш на фронта?“, той не усеща, че критикува армията – и говори честно.

Отговорите:

Z-канал „Подлёт“:
„Учудва ме чиновникът, който искрено не разбира защо хората не искат на договор в СВО.

Договорът е фактически безсрочен – до края на СВО, който не се вижда на хоризонта.

Демобилизацията дори при тежки ранявания е почти невъзможна.

Никой не вярва, че ще те оставят да охраняваш складове на трета линия.

Специалисти се пращат в щурм, без значение от квалификацията им.

Всеки конфликт с командването се решава като те пратят в штурм „в един край“.

Има добри командири, но техните части могат да бъдат разформировани всеки момент.

Целите на СВО са неясни за повечето хора.

Пари в гроба не се носят.

А това, че чиновниците не знаят тези неща, говори единствено за нивото на руските чиновници.“

Военкор Романов пише:

„Защо не подписвам договор? Защото знам, че ще ме пратят в щурм, въпреки че имам медицинска подготовка, опит, оборудване и дронове. Средната продължителност на живот на щурмовак е 12 дни. Ден първи – подписва договора. Ден дванадесети – умира. Половината не стигат дори до позицията. Когато няма дронове, ги заменят с хора. Много от тези, които подписват, знаят, че умират, но казват: ‘Роднините ще получат пари’. Затова не подписвам – защото с подписа си започвам обратното броене.“

Той добавя: „Проблемът не е само във фронта, а в генералите, които превърнаха войната в личен бизнес. Штурмовете гинат, защото командването лъже, че позицията е вече взета. Нужна е пълна чистка, иначе нищо няма да се промени.“

Ротислав ДД допълва:
„Животът на щурмовик не е 12, а 3-5 дни. Армията е превърната в корумпиран механизъм. Единственото решение е да се изчистят генералите в Думата, които защитават корпоративните си интереси.“

Ря „Катюша“:
„Чиновникът пита защо хората не искат да умират за 6 милиона. А защо той самият не е на фронта? Както каза един комбат: ‘За пари може да се работи, дори да се убие. Но да умираш за пари – не.’ Руснаците умират за родина, не за пари. Но родината – в лицето на елита – нехае за тях. Страната не воюва, всичко е шоу. Защо някой да се жертва, щом всички се преструват, че няма война?“

Мобилизираният от „Убежище №8“ пише:
„Проблемът не е в гражданите, а в работодателя – армията.

Обещават договор за година, а излиза безсрочен – докато СВО не свърши.

Лъжат за длъжностите – обещават специалност, пращат в щурм.

Подготовката е минимална – 14–21 дни, често по-малко.

Лошо осигуряване – радиостанции, медицина, техника купуваме със собствени пари.

Бюрократите прибират хуманитарната помощ и ограничават доброволците.

Резултатът – никой не вярва на армията. Само бедни, зекове и наркомани се записват.“

Той обаче дава и рядък положителен пример – в Тула местните власти и армията предложили на мобилизираните честно нов договор с обещаните пари, без измама, и повечето приели.

Z-коментатор Янсонен заключава:
„Никакви пари и условия няма да доведат повече хора в пехотата. Доброволците са рядкост. Истинската пехота винаги е подчинена служба – не доброволна. За да се води пълномащабна война, трябва мобилизация, а не реклама на „изгодни“ договори. И това е горчивата истина.“

Така, самите зетници – най-горещите поддръжници на войната – неволно описаха пълната разруха, корупция, безсмислие и цинизъм в руската армия.
Изследване, което властта никога не би осмелила да направи официално.