Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Днес ще ви запозная с материал на западния анализатор Майкъл Кофман, който прави междинна равносметка на руско-украинската война в нейния пети календарен година. Кофман е един от най-добре информираните западни експерти, които редовно посещават фронта, затова мнението му ми се струва изключително важно.

Възможно е, ако редовно следите моите обзори, част от изводите да ви се сторят познати, но това е така, защото задълбоченият анализ често води до сходни заключения. Причината да го цитирам тук е, че Кофман излага възгледите си много стройно, като засяга както най-новата история на войната, така и настоящата ситуация и перспективите. Това ми се стори особено полезно.

На двадесет и четвърти февруари пълномащабното руско нахлуване в Украйна ще достигне мрачна граница – започва петата година. За Украйна тази война е продължение на руската агресия от две хиляди и четиринадесета година.

За Русия т.нар. „специална военна операция“ вече продължава по-дълго дори от Великата отечествена война на Съветския съюз и вече е отнела стотици хиляди животи. Нашествието от две хиляди двадесет и втора година започна като неуспешен опит Русия бързо да подчини Украйна, но се превърна в най-големия конвенционален конфликт в Европа след Втората световна война.

Войната, която първоначално се характеризираше с маневри, при които руските войски се опитваха да използват скорост и внезапност, се превърна във война на подготвена отбрана, напредване на метри и продължителни обсади. От две хиляди двадесет и трета година тя придоби позиционен и изтощителен характер. Днес това все повече е война на адаптация, издръжливост и изтощение, като и двете страни се опитват да излязат от установената динамика на бойното поле.

Целта на Украйна е да направи войната безрезултатна за Русия, като минимизира териториалните загуби, увеличи загубите на руските войски над нивото, което Москва може да компенсира с вербовка, и повиши икономическите разходи до степен, в която войната да стане нерентабилна за Русия. Чрез развитие на далекобойни способности и разширяване на ударната кампания срещу руската инфраструктура и износа на енергоносители, Украйна се стреми следващата година да бъде моментът, в който руските финанси ще достигнат критична точка и Москва ще бъде принудена сериозно да преразгледа исканията си на масата за преговори.

Москва се надява, че постоянният настъпателен натиск в крайна сметка ще доведе до пробиви или че стратегията ѝ за бомбардировки на критичната инфраструктура на Украйна ще затрудни поддържането на украинската икономика и ще принуди хората да напуснат градовете. Но руските настъпления отново и отново не постигат целите си.

И макар Москва да се надяваше да изчерпи политическата воля на Запада, западната подкрепа за Украйна се оказа устойчива, с едно важно изключение, което ще отбележа от себе си – Съединените щати. Показателно е обаче как европейските държави, които по-рано изоставаха след Вашингтон в помощта за Украйна, поеха решаваща роля.

Украйна, продължава Кофман, е показала добри резултати през последната година и дори я е завършила по-добре от предходната, когато руските войски напредваха с ускорени темпове. Днешната ситуация е далеч от критична, макар Киев да влезе в следващата година в сложно положение. Градовете ограничават електроснабдяването, армията продължава да страда от недостиг на личен състав. Темповете на руското настъпление временно се забавиха през зимата, но впоследствие се възобновиха, отбелязва Кофман.

Предимството на Украйна в използването на безпилотни системи намаля, но положението ѝ не е отчаяно. Русия не може да постигне политическите си цели само с военни средства. За Москва е необходимо значително време, за да завземе дори малки участъци територия, и това е свързано с огромни разходи. Военните действия са и средство за натрупване на лостове за влияние в преговорите – който воюва по-ефективно, може по-уверено да настоява за условията си.

Русия запазва превъзходство на бойното поле, пише Кофман, но то не е решаващо. Времето все повече работи срещу Москва. Въпреки това приключването на конфликта при условия, приемливи за Украйна, също няма да бъде лесно. Това ще изисква целенасочена западна подкрепа за осигуряване на превъзходство на Украйна в разузнаването и технологиите, постоянна адаптация на украинските въоръжени сили за неутрализиране на руските предимства и значително по-силен икономически натиск върху Русия.

Кофман се връща и към първите години на войната, като подчертава, че възприятията и очакванията се променят. През февруари две хиляди двадесет и втора година изглеждаше, че Украйна е на ръба на катастрофа. Американското разузнаване ясно сигнализираше за безпрецедентно съсредоточаване на руски войски и заплаха от пълномащабно нахлуване. Това беше първият етап от операция за завземане на по-голямата част от страната и установяване на проруско управление в Киев. Въпреки това украинското правителство оставаше скептично до последните дни.

Руският план се основаваше на погрешни предположения – че руските сили бързо ще изолират украинската армия, ще обкръжат Киев и ще сломят украинското ръководство с няколко дни удари. Нищо от това не се случи. Русия се сблъска със съпротива и се оказа неподготвена за голяма конвенционална война, докато Украйна мобилизира Запада в своя подкрепа. Последваха успехите на Украйна в Херсон и Харков, които породиха прекалено високи очаквания за бърза победа.

Москва отговори с частична мобилизация и инвестиции във военнопромишления комплекс, подготвяйки се за продължителна война. Кървавата битка за Бахмут показа колко тежки ще бъдат следващите етапи. Провалът на украинското лятно настъпление, липсата на изненада и добре подготвената руска отбрана затвърдиха позиционния характер на конфликта.

До края на последната година безпилотните системи се превърнаха в централен елемент на войната и за двете страни. Въпреки технологичните промени, класическите проблеми на войната – хора, боеприпаси, командване и логистика – остават решаващи. Войната е изтощителна, динамиката се променя на всеки няколко месеца, но основният извод на Кофман е ясен: времето все по-малко работи в полза на Русия.

Ако настоящите тенденции в икономиката, загубите и тактиката се запазят, Русия ще бъде принудена да върви към поражение. Задачата на западните държави е да помогнат на Украйна по всички възможни начини, за да се стигне до мир при условия, приемливи за украинската държава и украинския народ.