Младежта в САЩ е в криза. Тази новина се потвърди по-рано тази година след публикуването на национално представително проучване, според което повече от половината момичета в гимназията съобщават за постоянни чувства на "тъга или безнадеждност" - често използвани думи при състояние депресия. Почти една трета от момчетата в тийнейджърска възраст съобщават за същото, пише "Science News".

"Никой не се справя добре", посочва психологът Катлийн Етиър. Тя оглавява Отдела за здраве на подрастващите и училищата към Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, който от 1991 г. насам провежда двугодишно проучване на рисковото поведение при младите хора.

По време на последния кръг от събирането на данни, през есента на 2021 г., над 17 000 ученици от 31 щата са отговорили на около 100 въпроса, свързани с психичното здраве, мислите и поведението, свързано със самоубийство, сексуалното поведение, употребата на наркотици и преживяното насилие.

Една таблица по-специално привлича значително медийно внимание. От 2011 г. до 2021 г. постоянната тъга или безнадеждност при момчетата се е повишила с 8 процентни пункта - от 21 на 29%. При момичетата този процент е нараснал с цели 21% - от 36 на 57.

Според изследователите някои от тези различия могат да се дължат на факта, че момичетата в САЩ са изправени пред уникални стресови фактори.

"В сравнение с момчетата момичетата са по-склонни да изпитват психически стрес от използването на социалните медии, по-вероятно е да преживеят сексуално насилие и да се сблъскат с политически климат, който често е враждебен към правата на жените", смята Етиър.

Но разликата между момчетата и момичетата може да не е толкова голяма, колкото показват цифрите. Все повече доказателства сочат, че депресията се проявява по различен начин при момчетата и мъжете, отколкото при момичетата и жените. Момичетата са по-склонни да крият чувствата си, докато момчетата са по-склонни да ги изразяват, но под друга форма.

Например вместо да плачат, когато се чувстват потиснати, момчетата могат да се държат раздразнено или да избухват. Или пък могат да предприемат рисковани, импулсивни или дори насилствени действия. Термини като "тъга" и "безнадеждност" пропускат тези по-типични за мъжете тенденции. А мъжките норми, които отъждествяват тъгата със слабост, могат да направят мъжете, които изпитват тези емоции, по-малко склонни да признаят това, дори в анонимно проучване.

Следователно инструментите за скрининг, като този, използван в проучването на Центъра за контрол и превенция, могат да не отразят депресията при около 1 на 10 мъже, сочат изследванията.

"Трябва да признаем в по-голяма степен, че момчетата и мъжете, някои от тях, а не всички, страдат", казва клиничният психолог Райън Макдермот от Университета на Южна Алабама в Мобил. "И те ни липсват. Пропускаме ги в оценките си и в дискусиите си."

Диагностика на депресията при момчета и мъже

Концепцията за пренебрегване на депресията при мъжете не е нова. Като пример може да послужи случилото се на шведския остров Готланд. През 60-те и 70-те години на миналия век броят на самоубийствата е бил висок. Затова през 1983 г. здравните служители стартират образователна програма за лекарите от остров Готланд за лечение на депресия и превенция на самоубийствата.

Първоначално програмата изглежда като огромен успех. Общият брой на самоубийствата на острова спада от приблизително 20 души на всеки 100 хил. през 1982 г. до около 7 души през 1985 г.

Но последвалият по-задълбочен анализ показва, че спадът е почти изцяло сред жените. През две и половина години преди и след програмата броят на жените, които умират от самоубийство, намалява от 11 на 2, докато броят на мъжете остава предимно стабилен, като се наблюдава незначителен спад от 1 мъж на всеки 100 хил.

"Мъжете, които се борят със суицидни мисли, изглежда по-рядко търсят помощ, а когато се решат на тази стъпка, лекарите по-често игнорират депресивните им симптоми", твърди Волфганг Руц, тогава психиатър в болница в Готланд.

Лекарите наблюдават, че мъжете, които са в депресия, често не проявяват класическите симптоми, като тъга, а вместо това са враждебни, импулсивни и агресивни. Това означава, че докато жените в повечето случаи получават пълноценна помощ и лечение на своето състояние, при мъжете е точно обратното. /БГНЕС