Здравната система отново е под напрежение. След години на тишина, новото ръководство на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) постави ясно условия: повече права, директно участие в Националния рамков договор и финансиране от НЗОК за самостоятелни практики на медицински сестри, акушерки, лаборанти и фелдшери.

Сблъсъкът с Българския лекарски съюз (БЛС) не закъсня. Съюзът изтъкна, че лекарите носят цялата отговорност в лечебния процес и подобна реформа би задълбочила кадровия дефицит в болниците. БАПЗГ обаче контрира с факти – над 17 000 пациенти са преминали през самостоятелни сестрински практики само за година. Пациентите плащат, дейността е законна, а БЛС досега не е възразил.

Съсловният конфликт се разраства и на хоризонта се задава ново напрежение – Синдикатът на българските медицински специалисти (СБМС), ръководен от Мая Илиева, настоява за 150% увеличение на заплатите. Според тях, стартовата основна заплата за медсестра трябва да бъде 3077 лв. – без бонуси. СБМС обмисля стачни действия, по примера на шофьорите от градския транспорт, които наскоро извоюваха своите искания чрез ефективни протести.

Министерството на здравеопазването също се намеси. Министърът обяви, че няма проблем БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК, но подчерта липсата на напредък в диалога с БЛС, въпреки „динамичните“ разговори.

Противопоставянето между различните съсловия заплашва да раздели системата отвътре. Сестрите се чувстват недооценени, лекарите – под натиск. Възможно ли е компромис? Или ще станем свидетели на повторение на сценария от 2019 г., когато улицата се превърна в сцена на социален натиск, но резултатите останаха скромни?

3000 лв. основна заплата – звучи справедливо. Но при реалност, в която средните оферти за здравни специалисти варират между 1500 и 1900 лв. бруто, подобно искане изглежда далечно. Освен ако държавата отново не „намери едни пари“ – временно решение, без структурна промяна.

Системата изнемогва, а съсловните войни пречат на реформа. Ако не се чуе разумният глас, рискуваме здравеопазването да се превърне в още една политическа арена. С фокус върху рейтинг, а не върху реални решения.