Ако на страната ни откажат влизане в "чакалнята" на еврозоната със субективни аргументи, които не са част от условията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERM–2, това ще бъде много лош сигнал не само към българите, а към целия Европейски съюз. Това заяви в интервю за БНР Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС. "Ще бъде сигнал за двойни стандарти, сигнал за нееднозначно третиранe. Затова за мен е много важно ние да подадем молбата и да изискаме ясен и категоричен отговор – от политиците и от Европейската централна банка", посочи тя:

"Думата дали ще бъде приета или отхвърлена страната ни за влизане в "чакалнята" на еврозоната и ERM-2 - подготвителният период от две години, в който още един път съответната държава доказва, че изпълнява критериите и условията, всъщност е на ЕЦБ, но решението се взема от всички председатели на централните банки на страните от еврозоната и то трябва да бъде единодушно. Тоест, практически, ако приемем, че ръководителите на централните банки на европейските държави са независими, така, както изискват европейските директиви, така, както ЕЦБ постоянно изисква и от нашата централна банка, независимо от политическата власт, независимо от политическата конюнктура, те би трябвало да се съобразят единствено и само с икономическите и финансовите критерии. Ако обаче в тяхното становище надделеят политически критерии, това още един път ще покаже, че и тези централни банки не са независими от политическата конюнктура на страната си."

"Ако не подадем молба, означава, първо, че се съгласяваме с тях, второ, че сме съгласни с двойният стандарт и трето, означава, че ние се страхуваме. "Който го е страх от мечки, не влиза в гората". Още повече, че ако се приложат дори и формалните критерии към настоящите страни-членки на еврозоната, половината от тях няма да отговарят на тези формални критерии, които България изпълнява вече години наред", смята Менда Стоянова.

В коментар по заявката на финансовия министър Владислав Горанов до края на юни страната ни да внесе молбата си за влизане в „чакалнята“ на еврозоната, Менда Стоянова изтъкна, че правителството трябва да спази своето заявено обещание и да подаде молбата. „България изпълнява не само формалните критерии, България изпълнява и много други критерии. И аргументи от типа корупция, равнище на доходите спрямо средноевропейските, от типа съдебна система, са несъотносими към еврото“, категорична бе тя.

Менда Стоянова анализира препоръки и изводи от годишния доклад на БАН за икономическото развитие. Според нея премахването на плоския данък изобщо няма да доведе да повишаване на оборотите в страната, увеличаване на инвестициите и ликвидиране на неравенството, защото неравенството се получава от много фактори:

"Ние развихме в България една ниско ефективна, „ишлемеджийска“ икономика, която на практика стимулираше ниски заплати и хора с липса на умения и без образование. Но тази икономика не може да продължава да движи развитието на страната ни. В следващите години трябва да преминем през едно преструктуриране на икономиката – от ниско ефективна към високо ефективна и това е свързано преди всичко с равнището на квалифициран труд, който трябва да притежават българските работници."

Това според Стоянова не минава нито през премахване на плоския данък, нито през държавни инвестиции, както препоръчват икономическите експертите от БАН: „Ние сме се нагледали много години на държавни инвестиции и знаем как тези държавни инвестиции носят ефективност, само че не за икономиката като цяло, а за определени хора, които усвояват тези инвестиции.“

Относно функциониращия вече 20 години паричен съвет, визиран в доклада на БАН, Менда Стоянова посочи: „Ако прочетете внимателно доклада между изреченията, ще разберете, че всъщност хората, които са го писали, считат, че този паричен съвет вече е вреден за държавата ни и едновременно с това еврото няма да бъде панацея. Знаете лр какво значи това, макар и неизречено в прав текст – да се откажем от паричния съвет и да минем на собствена парична политика, на един курс, който ще се определя от БНБ - нещо, което беше преди 1997 година. С което ние категорично не сме съгласни. Ние също смятаме, че паричният съвет изигра своята роля, 20 години той е не само стабилизиращ фактор. Единственият изход от този паричен съвет е именно приемането на еврото, влизането в еврозоната и следването на европейските политики. Всичко останало означава връщане 20 години назад – не като икономика, а като практики, които бяха преди 20 години.“