По време на партийната конференция на Християнсоциалния съюз (ХСС) канцлерът Мерц посочи възстановяването на конкурентоспособността и отбранителните способности на Германия като основни приоритети на своето правителство. Във вътрешната политика той се стреми към ново начало, докато във външната иска да предотврати най-лошото за страната и Европа.

Мерц описа настоящето като мащабна криза. „Нашата икономика е в застой повече от десет години… изоставаме в различни технологии повече от десет години“, каза той и поясни: много неща са останали недовършени. Федерална република Германия не се нуждае от възстановяване – основата е солидна. Но тя трябва да бъде напълно реновирана и модернизирана. „Започнахме тази ремонтна работа. През втората половина на годината ще влезем много конкретно в реформите.“

„Ако бяхме сами в управлението, някои неща щяха да бъдат по-бързи и по-лесни. Социалдемократите, между другото, ще кажат същото за нас“, каза Мерц и повтори критиките си към лидера на социалдемократите Бербел Бас, без да я споменава по име. Съюзът ХДС/ХСС не критикува фундаментално синдикатите, но поиска „класовата борба“ да не бъде „изваждана от нафталина“.

Във вътрешен план „възстановяването на конкурентоспособността на нашата икономика е абсолютен приоритет“, защото без високопроизводителна икономика не може да има социална политика, нито политика в областта на околната среда и климата. Като цяло обаче осигуряването на стабилност е от по-голямо значение за него. По-късно никой няма да попита „дали сме запазили предпазната мрежа на германската пенсионна система с една година повече или с една година по-малко“. Въпросът тогава ще бъде „дали сме допринесли максимално“ за запазването на свободата, мира, върховенството на закона и демокрацията. Тук Мерц не звучи толкова уверено, колкото в пасажите за вътрешна политика – очевидно е, че това не зависи само от Социалдемократическата партия, а от фактори, на които той трудно може да повлияе.

Той остро критикува политиката на бившия канцлер Ангела Меркел, макар че не я споменава по име. Казва, че е трябвало да знаем в какви времена живеем още преди 24 февруари 2022 г. – деня, в който Русия започна мащабната инвазия в Украйна. Денят, „в който е трябвало да знаем“, е бил през май 2014 г., когато войната в украинския Донбас, първоначално водена тайно от Русия, ескалира.

В онези дни често се е използвала историческа аналогия, казва Мерц. 2014 г. е била сравнявана с 1914 г. – началото на Първата световна война, в която Европа е „потънала в сън“, както пише австралийският историк Кристофър Кларк в книгата си от 2012 г. „Поне в ретроспекция това се оказва фундаментално погрешна аналогия“, смята Мерц. По-точна историческа аналогия би била 1938 г. – Мюнхенското споразумение, в което британският премиер Невил Чембърлейн предоставя на нацистка Германия чехословашката Судетска област.

По този начин Мерц косвено сравнява Путин с Хитлер. Ако Украйна падне, това няма да е достатъчно за руския лидер, „точно както Судетската област не беше достатъчна през 1938 г.“ Целта на Путин е „фундаментална промяна на границите в Европа, възстановяване на Русия в границите на стария Съветски съюз“.

Мерц има четири цели: продължаваща подкрепа за Украйна, организиране на сближаването в рамките на ЕС, запазване на НАТО – „колкото е възможно по-дълго“ – и масивни инвестиции в германските отбранителни способности. Формулировката относно НАТО не е лапсус. Мерц казва, че човек трябва „да се опита да запази НАТО и Западния алианс възможно най-дълго“, но също така да инвестира в собствените си отбранителни способности. НАТО, със своите гаранции за възпиране и съюз, осигури най-дългия период на мир и свобода в Европа. „Не трябва да застрашаваме това.“

Мерц обърна внимание и на едно решение, което му е наложено от ХДС/ХСС – конституционните изменения, направени в предишния Бундестаг. Те включват реформа на дълговата спирачка, за да се позволят по-високи разходи за отбрана. „Не взехме това решение лекомислено“, каза Мерц. Но без германското решение други европейски страни нямаше да увеличат собствените си разходи за отбрана. Ако това не се беше случило, срещата на върха на НАТО миналия юни в Хага щеше да бъде „различна среща на върха на НАТО“, биха казали някои – „вероятно последната среща на върха на НАТО в този състав“.

„Десетилетията на Pax Americana“, годините, в които САЩ гарантираха мир в Европа, а Федералната република можеше да се съсредоточи върху своя просперитет, „до голяма степен са приключили за нас“, казва Мерц. „Няма носталгия по това.“

Лидерът на ХСС Маркус Зьодер призова делегатите предишния ден да „подкрепят Фридрих Мерц в тези трудни времена“. Звучеше малко като типична за Зьодер реплика: „Не му е лесно, има нужда от нашата помощ.“ Утре пратеникът на президента на САЩ Доналд Тръмп за Русия Стив Виткоф и зетят на Тръмп Джаред Къшнър ще се срещнат с украинския президент Володимир Зеленски в Берлин. И там основната грижа на Мерц ще бъде да предотврати най-лошото. Информацията е на германската телевизия НТВ. | БГНЕС