Всяка отстъпка от македонска страна води до ново условие и затова са необходими гаранции от ЕС, преди българите да бъдат включени в конституцията. 

Това заяви премиерът на Северна Македония Христиан Мицкоски. 

Исканията за гаранции от ЕС, според него, са логични и произтичат от минал опит, а правителството няма да приеме процес, който ще отвори пространство за нови условия.

Премиерът на РСМ твърди, че след като се поучил от институционалната памет на миналото, че всяка отстъпка създава пространство за нови условия, тези искания от македонска страна са логични.

„Конституционните промени са само началото. И ако утре включим българите в Конституцията, единственият въпрос е дали след 3, 6 или 9 месеца ще имаме ново условие. Едно е политиката, а друго е националният интерес. Въпросът е дали ще продължим по този път на наивност, че ако правим отстъпки, това е пътят. Не мисля, че този път е добър. Този път, по който това правителство върви, е труден, но не е срамен. - коментира Мицкоски.

Относно инициативата от Брюксел и страните от ЕС за срещи, на които е трябвало да се обсъди тази ситуация и всеки да представи своите аргументи, министър-председателят казва, че до този момент нито тези, които са я организирали, нито от македонска страна знаят дали българската страна е готова и иска да разговаря.

„Дали разговорите ще бъдат двустранни директно със София или през Брюксел зависи от България. Тук трябва да направим разграничение. Първо, ако разговаряме и ако това не е двустранен, а европейски въпрос, е логично да разговаряме в Брюксел. Тук българската страна казва - можем да решим това сами, защото е двустранен въпрос. Тогава това е двустранност. Нека те сами си изяснят дали е двустранно, ако е двустранно, ние сме готови да разговаряме с тях, където пожелаят, за да знаем, че е двустранно. Ако е наше и европейско с Брюксел, тогава трябва да разговаряме там. Тук ние им казваме - вие решавате.“ - добави премиерът на РСМ.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т. нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години, постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.

Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на езика на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. /БГНЕС