Д-р Валентин Янев

Най-голямото доказателство за българския манталитет на Християн Мицкоски е бай Ганьовските тарикатлъци, които разиграва на Балканите и в Европа. Липсват му само неговите розови мускалчета, но балканските му простотии са в изобилие. Този човек роден и израснал в Скопие в семейство на интелигентни родители -  майка лекар и баща професор в машинния факултет в Скопие, предполага една интелигента среда и добра историческа информираност за корените на македонското население. 

Ясно е, че Мицкоски определя себе си и цялото население в Северна Македония като изначално македонско още от най-древни времена. Сиреч всички  те са потомци на Александър Македонски. Разбира се това твърдение

се съпровожда с яростен антибългаризъм.

В това писание няма да се занимавам и подробно оборвам тази негова исторически абсурдна теза. По-интересно е да анализираме лицемерното му поведение пред лидерите на Европейския Съюз. В Брюксел Мицкоски разиграва ролята на лидер на страна, готова да влезне в този Съюз, но единствената държава, която пречела на това била България. Въпреки даденото от предшествениците му съгласие в македонската конституция да бъдат вписани и българите като държавнотворен народ наред с другите народности, Мицкоски категорично отказва да го направи, измисляйки си различни несъществуващи поводи.

1.    България щяла да има и други претенции след изпълнението на това условие.
2.    В България имало македонско малцинство и държавата ни е длъжна на равнопоставени начала да го признае, като допусне съществуването на македонската политическа партия- ОМО Илинден.
3.    България отричала настоящия македонски идендитет.
4.    Северна Македония имала силно желание за интегриране в ЕС и готовност за приемане. Това се доказвало от цялостната политика, провеждана от правителството на Мицкоски.
5.    Нямало никакви външни влияния, отклоняващи я от членство в ЕС.

И спираме до тук, защото новоизмислените поводи да откажат обещаната промяна в Конституцията никнат като гъби след дъжд.

•    По първата точка няма как България да се откаже от вече договореното вписване на българите в конституцията на Северна Македония. Съществуват около 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ подадени молби за българско гражданство, придружени от лично подписани декларации за българско самосъзнание. Това е незаобиколим факт, който трябва да се знае и приеме в Европейския Съюз. Документите са налице и на разположение на Европейските лидери. Значи в Северна Македония има хиляди хора с българско национално самосъзнание и никакви приказки, че тези декларации били формално подписани не може да бъде довод за отхвърлянето им. И колко пъти трябва все да обясняваме наляво и надясно, че освен това изискване, така нареченото Френско предложение нямаме никакви други измислени претенции, изфабрикувани от г-н Мицкоски.

•    По втората точка това е брутална провокация, с която искат да се измести изцяло терена на спора в посока има ли македонско малцинство в България. Принципът на Мицкоски е, че най-добрата отбрана е нападението. Тази тема въобще не бива да подлежи на обсъждане.

•    По третата точка. Тук нещата са най-сложни и компромиса, който е направила България е достатъчно голям. А той е, че приемаме настоящото национално самосъзнание на хората в Северна Македония такова, каквото е. Ако те държат да не се чувстват българи, ние не можем насила да ги направим такива.
Но, по отношение на националното самосъзнание на предците им от преди 1945 година и особено от преди времето на Балканските войни никой няма право да твърди, че те не са се чувствали МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ. Тук компромис няма да правим.

Зад нашата историческа позиция стоят тонове от документи, изпълващи нашите, пък и чужди архиви. Съществуват огромен брой документи в турските архиви от времето на Отоманското владичество. Издадени са най-накрая десетки и десетки пътеписи на западноевропейци прекосили земите на днешна Северна Македония и Моравско, тогава част от Отоманската империя, в които ясно се определя българският характер и християнската религия на населението в гореспоменатите области.

•    По четвъртата и петата точки Християн Мицкоски просто лъже, защото цялостната му политика цели невлизането на Северна Македония в Европейския Съюз и прилепването и към Сърбия. Така наречения „Сръбски свят“  е официалната политика, провеждана от Александър Вучич, подобна на измисления от Путин „Руски свят“. Вучич и неговата националистическа партия - Сръбска напредна странка, цели възстановяването под

някаква форма на бивша Югославия- претоплен мъртвец.

И в тази схема е отредена роля и на Северна Македония, която трябва да бъде приласкана да се свърже отново с Белград.

Привеждам веднага и доказателства за лицемерното поведение на Мицкоски, както спрямо собствения му народ, така спрямо Европейските лидери.

Понастоящем Европейския Съюз е отпуснал средства на Северна Македония за построяването на транспортен коридор 8 с направление Запад-Изток. За Европейския Съюз и НАТО всички знаят, че това е изключително важна транспортна артерия. Тя свързва Адриатическо море с Черно море, избягваща бавното преминаване през Проливите. По тази основно железопътна линия ще се изгради и енергийна такава с възможност за разширяване на инфраструктурата в посока и на съпътстваща магистрала в бъдеще. Това е истинското свързване на Западните Балкани с Европейския Съюз. Това означава намаляване на икономическата изолираност на Албания, Косово и самата Северна Македония от Европейския Съюз и улесняване достъпа му до Черно море, което все някога ще се превърна от бойно поле във важен и пряк търговски път с пазарите на Азия. Това означава и пряка комуникация между населението в Северна Македония и България, с взаимно пряко опознаване и заличаване на наложените исторически фалшификации и погрешни представи за нас, българите. Това ще е сериозен

удар срещу цялостната дезинформационна кампания

на която е подложено населението в съседната ни държава. Ще се подобрят чисто човешките връзки, търговията, туризма, съвместни бизнес проекти. От това най-много се плаши Мицкоски. Ще намалее влиянието на Сърбия върху македонското общество. Ако разширим темата към военната потребност от коридор 8 като възможност за бързо прехвърляне на военни ресурси на югоизточния фланг на НАТО, на самия Черноморски бряг, тогава съпротивлението на официалните северномакедонски власти става вече предателско и обслужващо чужди военно-стратегически интереси, като например тези на Путинова Русия. За НАТО изграждането на коридор 8 е стратегически извънредно важно! Войски, оръжие, логистика ще се движи бързо в двете посоки.

Вместо това Християн Мицкоски и обкръжението му всячески се опитват да насочат средства /и то предназначени за коридор 8/ към изграждането на вертикален транспортен коридор 10, който да ги свързва със Сърбия. Предвижда се изграждане на високоскорстна железница, свързваща Скопие с Белград и по-нататък с Унгария. Този вертикален коридор ще затвърди зависимостта на Северна Македония от Сърбия с последващо икономическо сближаване, политическа зависимост и неминуемо изоставане и отслабване на връзките със западните и източни съседи на РС Македония. Тоест македонците всъщност поемат в посока „Сръбски свят“, който в перспектива ще обслужва вижда се „Руски свят“. 

Ето така този родственик на добре познатия ни бай Ганьо обикаля из Европейските столици и най-вече в Брюксел, но не за да продава мускалчета с розово масло, а евтините си

Балкански тарикатлъци и простотии вярвайки,

че ще преметне Европейските лидери и те ще „купят“  македонските продукти, които им продава: за идендитетот, македонскиот язик, бугарската неотстъпчивост и за македонско малцинство в Пиринско, което ще защитава щом влезе в ЕС.

И така докато се бори срещу бугаризацията на страната му, неусетно албанското население ще премине 50% граница. Албанският език ще стане първостепенен. Македонскиот идендитет ще стане сръбски такъв и по-предприемчивите му сънародници ще си накупят имоти в Петричко, Сандански, Благоевградски окръг и Дупнишко и бързо ще се преместят да си доизкарат живота в България. Тогава вече под естествения напор на събитията е възможно Македония да бъде поделена между Албания и България, а големия защитник на „македонскиот идендитет“ ще хване пътя към Белград за „Сръбски свят“. Така всички ще заемат естествените си места.

Впрочем извинявам се за направените сравнения с бай Ганьо, защото този литературен български герой все пак се е чувствал българин, бил е предприемчив и навсякъде в Европа е разнасял славата на превъзходното ни розово масло.

Извинявай бай Ганьо!