Мицкоски в един глас с Муцунски: Търсим решение за ЕС, но червените линии остават

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че правителството води и ще продължи да води разговори за намиране на решение, което да позволи напредък по пътя към Европейския съюз, но подчерта, че Скопие има ясни „червени линии“.

„Няма никакво съмнение, че ще разговаряме, разговаряме и сме разговаряли с цел да търсим решение. Въпросът е какво обсъждате и къде е вашата червена линия в тези разговори. Това е нашата задача пред гражданите, които са ни гласували доверие, както и като правителство“, заяви Мицкоски пред телевизия „Сител“.

Преди дни външният министър на РС Македония Тимчо Муцунски защити същата теза - че за страната му има няколко червени линия, които Скопия няма никога да прекрачи - език, идентичност, история и култура.

Мицкоски припомни, че придвижването на европейската интеграция и преодоляването на блокадата са били основна тема в разговорите му в Тиват с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц.

„Ние сме разговаряли, разговаряме и ще продължим да разговаряме. Друг е въпросът дали в тези разговори ще успеем да постигнем решение, като се има предвид нашата позиция“, посочи премиерът.

Мицкоски отново отправи критики към предишното правителство, което по думите му е оставило страната в „напълно предателска и губеща позиция“.

„Оттам започваме и се опитваме стъпка по стъпка да си върнем това, което може да бъде възстановено“, добави той.

Разговорите се водят основно с държавни и правителствени ръководители и високопоставени представители на ЕС. Мицкоски съобщи, че е установен и пряк контакт между неговия кабинет и екипите на Мерц и Макрон.

Премиерът обаче предупреди, че международната обстановка може да повлияе върху политиката на разширяване на ЕС. По думите му засиленият интерес към приемането на нови членове в момента се дължи до голяма степен на Украйна, като в този контекст са включени и държавите от Балканите.

Политическите процеси в Германия и Франция обаче могат да променят приоритетите на двете най-големи икономики в ЕС.

„Не съм сигурен дали апетитът за разширяване все още ще бъде налице, или фокусът ще се насочи към вътрешните предизвикателства“, заяви Мицкоски.

Той припомни и обещанията, дадени на Северна Македония през 2018 г. във връзка с промяната на конституционното име на страната.

„Убеждаваха ни, че прозорецът е отворен, че сме водещи в региона и че ако приемем тази жертва, веднага ще станем член на НАТО, след което ще бъдем поставени на бърза писта и за четири-пет години ще приключим преговорите за членство в ЕС. Тези четири-пет години отдавна изтекоха. Намираме се на същото място, на което бяхме преди 21 години - със статут на страна кандидат“, каза Мицкоски.

Затова Скопие трябва да действа внимателно и да избягва прибързани решения, подчерта той. Основният отговор на страната трябва да бъде ускореното изпълнение на реформите, необходими за европейската интеграция.

Мицкоски посочи, че Северна Македония се представя добре по Реформаторската програма и може да получи допълнително европейско финансиране. В момента общата рамка от кредити, безвъзмездни средства и бюджетна подкрепа възлиза на 750 млн. евро.

Премиерът смята, че страната трябва да се утвърди като сериозен кандидат за членство чрез изпълнение на реформите и същевременно да продължи разговорите за преодоляване на пречките пред европейския си път.

БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест няма двустранен въпрос или блокада от България. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС