Размяната Валери Симеонов - Марияна Николова или министър за заместник-министър е все тая, но размяната Путин - Медведев не е все тая, пошегува се в студиото на БНТ проф. Михаил Константинов, коментирайки вицепремиерската рокада и отговаряйки въпрос не е ли като рокадите между Путин и Медведев на президентското и премиерското място. "Това, което се случи е интересно, но това, което предстои до края на годината и през 2019 г., е още по-интересно. В момента процесите, които текат в света и в България, са в предреволюционна ситуция в съвременен вариант. Когато избухва Френската революция, няма глад по улиците. Малко преди това е измислена фразата на Мария Антоанета "да ядат пасти, като няма хляб". Но това е откъсванвето на властта от протестите. А протестите са такива, каквито никой не разбира. В Белгия се палят цистерни, а живеят два-три пъти по-добре от нас.", коментира професорът.

На въпрос дали ще има предсрочни избори, анализаторът каза: "Отговорът е по-скоро не. Защото залогът е прекалено висок. Ако сега ГЕРБ сдаде властта, може да има много неприятни последствия. Не съм сигурен, че държавата няма да бъде хвърлена в някакъв вид хаос. Много неща ще бъдат решавани догодина. Представете си теоретично, че направим предсрочни избори някъде март-април. Май по закон имаме европейски. В края на октомври по закон имаме местни избори. Значи, тогава тази година я пишете бягала. Може би това, което се случва, изисква по-друг начин на взаимодействие между властите и протестиращите." 

Проф. Константинов отговори и на въпрос дали президентът Румен Радев не излиза извън ролята си на държавен глава, впускайки се в социални теми, проф. Константинов заяви: "Има залитане по някои теми, например данъци върху старите коли. Рано е да говорим, че той иска капитализира подкрепа. Остават му още две години, възможно е да мисли за втори мандат."

Професорът напомни ролята на президента Петър Стоянов по време на протестите през 1997 г. "Искам да припомня много по-кризисната ситуация в края на 1996 и началоно на 1997 г. - на ръба на гражданска война. Президентът Стоянов  изиигра изключително позитивна, брилянтна роля, може би историята му помогна. Около него се успокоиха нещата. А би могъл с едно грешно решение да хвърли страната в много лоша посока."