Вътрешнополитическият процес в България е основна мишена на руската хибридна война. Целта е София да взема решения в полза на стратегическите интереси на Москва. За да противодейства на тези заплахи, страната ни трябва да изгради устойчивост – система, която да е непробиваема за руските агенти на влияние, което ще лиши Русия от инструментите й за въздействие у нас. Времето на снишаването отмина. Това заяви в интервю за БГНЕС експертът по национална сигурност и отбрана Михаил Найденов, член на УС на Атлантическия съвет на България.

Мишена на хибридната война е процесът на взимане на национални решения. До голяма степен Русия постига целите си у нас. Пример за това са енергийните проекти. Кремъл също така се стреми да влияе и върху външнополитическите решения на София.

„Руските инструменти за натиск в дипломацията и външната политика също се проявяват. Видяхме как през 2018 г. много държави от ЕС и НАТО изгониха руски дипломати в знак на солидарност след атентата в Солсбъри, но България се въздържа. Ние не изгонихме руски дипломати и това се дължеше на руския хибриден натиск, който беше много добре планиран и координиран. На практика тогава Русия парализира вътрешнополитическите решения в България. Това се постига чрез различни инструменти – политически, дипломатически, икономически, лични връзки, градени още от времето на Студената война“, заяви Михаил Найденов.

Според него България има много да наваксва в изграждането на своята устойчивост спрямо руската хибридна война. В същото време той смята, че страната ни постепенно започва да действа адекватно.

„България системно е мишена на руски хибридни действия. Тук действат руските служби – и Главното разузнавателно управление /ГРУ/, и Службата за външно разузнаване /СВР/. Дори има публикации, че България е използвана като център на ГРУ за операции на Балканите. Това се вписва в практиката на руските служби да използват като база за действия срещу съседни държави територията на трети страни. В случая България не прави изключение“, коментира Найденов.

Последните събития в Чехия, от която бяха изгонени 18 руски дипломати заради взривове в техен военен склад през 2014 г., постави и България във фокуса на внимание.

„Нямам как този скандал да мине покрай нас, независимо от това, кой е на власт. Не може да се снишим. Отмина времето на снишаването. Изявлението на чешкия вътрешен министър, че взривовете, за които Прага обвинява ГРУ, са били предназначени за България, но е станала грешка и са се случили в Чехия, изисква сериозно разследване“, подчерта Найденов.

За него ключът към противодействието на руските хибридни атаки в България е изграждането на устойчивост на национално ниво. „Това означава, че трябва да имаме такива институции и такава политическа система, която да е невъзможна за проникване от руски агенти за влияние. Русия трябва да бъде лишена от лостовете й за въздействие върху вътрешнополитическите решения“, заяви експертът и член на Атлантическия съвет на България.

Устойчивостта трябва да бъде както на национално, така и на обществено ниво. Устойчивостта на българското общество също не е на необходимото ниво спрямо дезинформацията.

„Трябва да има устойчивост на обществото срещу дезинформационните кампании. Виждаме какво се случва около Украйна, където Русия е струпала огромни войски. В България проруските информационни канали и тролове продължават да обработват общественото мнение, че Украйна и НАТО едва ли не се готвят за война срещу Русия и че едва ли не НАТО струпва войски. Това е обърната истина“, обърна внимание Найденов.

Един от големите проблеми е, че комуникационните стратегии на институциите не са достатъчни, за да се прокарват напред нашата национална позиция.

„Действията на ключовите наши ведомства са: когато се появи фалшива новина, ние ще я опровергаем. Това не е достатъчно. България се нуждае от национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи, която да обхване всички аспекти на националната сигурност, всички сектори, които могат да бъдат засегнати от хибридни действия, независимо от източника – Русия, Китай или някой друг“, подчерта Найденов.

„На тази база трябва да се разработят инструменти, да се покажат взаимовръзките между институциите и най-вече тази стратегия трябва да е ресурсно осигурена. Това е задача за едно следващо управление, което ще дойде на власт“, добави експертът.

По отношение на горещата тема свързана с ескалацията на руско-украинската граница Найденов смята: „Русия използва не само военна сила, но паралелно с това води и една хибридна война против НАТО, ЕС и Украйна. Целта е да се въздейства върху редица национални решения в страните от алианса. Русия ще ескалира напрежението във военната, информационната и дипломатическата области“.

Той изключва напрежението да прерасне във военен конфликт, поне за момента.

„Кремъл тества границите на решителност на НАТО и най-вече готовността на новата американска администрация на Джо Байдън. Русия не е подготвена да води война с НАТО. Тя чисто конвенционално ще загуби, ако тръгне срещу НАТО. Дори в Украйна тя ще има сериозни загуби. Целта е да се постигне една военна ескалация и в един момент играта е, който мигне първи. Надява се Западът да се огъне“, заяви експертът. А начинът да се постигне това е като се въздейства върху някои държави от НАТО, така че да се подкопае единството на алианса.

Според Найденов няма реална опасност от употреба на военна сила спрямо България.

„Може да я изключим, но ние сме хибридна мишена. Целта е България да не застане солидарно със съюзниците си от НАТО в тази криза, а да заема някаква подобна позиция на тази, която зае през 2018 г. при атентата в Солсбъри. Дори ако НАТО трябва да взема някакви решения, България да бъде тази, която да се въздържи, ще блокира или ще забави. Целта на Москва е чрез въздействие върху ключови политически фактори у нас да извади на практика България от алианса като надежден член“, категоричен е той.