Михайло Федоров взриви политическата върхушка в Украйна: Къде са ви топките...?

Илия Налбантов*

Ще може ли българската политическа посредственост да оцени адекватно, това което се случва в Украйна?

„Къде са ви топките?“: Федоров се обърна грубо към парламентаристите.

Политиците в Украйна умишлено избягват честен разговор за реалното състояние на нещата на фронтовата линия, ситуацията в щурмовите части и жертвите в украинските въоръжени сили. Бившият украински министър на отбраната Михаил Федоров посочи това, призовавайки парламентаристите да спрат да бъдат страхливци и

да започнат да казват истината

С тези думи Михайло Федоров взриви политическото пространство в Киев, превръщайки извънредния си брифинг в директна фронтална атака срещу цялата политическа върхушка в Украйна. 

Хипотезата, че този скандал е контролиран взрив, дирижиран съвместно от Володимир Зеленски и Михайло Федоров, е изключително популярна сред политическите анализатори в Киев в момента. В украинската политика такъв ход се нарича „вътрешна спецоперация“ за преодоляване на институционална блокада. 
Контролиран политически взрив за събаряне на статуквото. 

Тази хипотеза изглежда все по-убедителна през призмата на събитията от последните часове. На първо място, Федоров насочи цялата си артилерия

към две много конкретни мишени

— главнокомандващия генерал Сирски и депутатите във Върховната рада, като същевременно демонстрира абсолютна лоялност към Володимир Зеленски. Това ясно показва, че той не играе срещу държавния глава, а по-скоро върши неговата „мръсна работа“. 

Светкавичната публична реакция на Офиса на президента напълно потвърждава тази координация. Вместо да порицае Федоров за грубия тон, Зеленски веднага го защити и обяви, че той остава в екипа му. Думите на президента, че проблемът е системен и съществува на множество нива, фактически легитимираха критиките на досегашния министър. 

Цялото това публично фиаско създава перфектния политически претекст за така желаната от Офиса на президента

 чистка по върховете на армията

Зеленски не можеше просто така да уволни генерал Сирски, без да предизвика трусове, но изкуствено създаденият обществен натиск сега му развързва ръцете да го замени с по-млад и радикален командир. 
В същото време Федоров беше използван като брутално политическо острие срещу парламента, за да изрече думи, които държавният глава няма право да каже толкова директно. Това е директен натиск върху депутатите да спрат да бавят важните военни реформи и закони. 

Накрая, разкритията на Федоров за директната подкрепа от западните министри и технологичния гигант Palantir подействаха като международен щит. Този умишлен детайл изпрати ясен сигнал към закостенелия украински елит, че Западът

вярва на дигиталните реформи,

а не на старите военни схеми, което гарантира на Федоров ключова роля в управлението и занапред. 

Ако това наистина е съчинен сценарий, той е изключително рискован. Играта с напрежението на фронта и в обществото в момент на война може лесно да излезе извън контрол (доказателство за което са уличните протести в подкрепа на Федоров). Към момента обаче всичко изглежда като класическа политическа шахматна партия, в която Федоров влезе в ролята на „камикадзе“, за да събори статуквото и да разчисти пътя за пълно преформатиране на военното и политическото ръководство от страна на Зеленски.

*Текстът е публикуван във фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg