Хърватският президент обвини Брюксел, че държат РС Македония и Албания пред вратата на ЕС
Изявлението на португалския държавен секретар е резултат от невежество и невнимание. Не искам да бъда небрежен в изказванията си, защото мога да навредя на Македония. Така МИА предаде казаното от хърватския президент Андрей Миланович (според агенцията първото име на хърватския президент е „Андрей“, но то де факто е Зоран – бел. ред.), съобщава БГНЕС.
ЕС отдавна не е общност на някакви единни ценности, а на някои прилики и колкото по-бързо го осъзнаем, ще отидем в ЕС, казал президентът.
"Със сигурност човек не може да излезе извън границите на националните държави," каза Миланович на пресконференция с президента на РС Македония Стево Пендаровски в Загреб, отговаряйки на репортерски въпрос.
Според него при влизане в нечие лично пространство, по деликатни въпроси като идентичност, право на име и право на език, това не свършва добре, особено ако, както той подчерта, мотивите са опортюнистични.
„Какво ще се случи, ако Хърватия постави под въпрос черногорския език? И Босна и Херцеговина е наша съседна държава и е трудно ва някого да му се откаже правото да се нарича с име и с това име да нарича езика си. Така че босненският език е нещо нормално за мен, какво би се случило ако бъде оспорен? Това е погрешно и неморално. Черногорският език също. Това е част от идентичността на тази държава“, казва Миланович.
Той оцени, че Северна Македония и Албания ги държат пред вратата на Съюза по "груб начин".
„Македония и Албания трябва да започнат преговори възможно най-скоро и това няма да е лесно. Подобни съобщения са обезсърчаващи, дори дискриминиращи“, каза Миланович.
Фактор
ЕС отдавна не е общност на някакви единни ценности, а на някои прилики и колкото по-бързо го осъзнаем, ще отидем в ЕС, казал президентът.
"Със сигурност човек не може да излезе извън границите на националните държави," каза Миланович на пресконференция с президента на РС Македония Стево Пендаровски в Загреб, отговаряйки на репортерски въпрос.
Според него при влизане в нечие лично пространство, по деликатни въпроси като идентичност, право на име и право на език, това не свършва добре, особено ако, както той подчерта, мотивите са опортюнистични.
„Какво ще се случи, ако Хърватия постави под въпрос черногорския език? И Босна и Херцеговина е наша съседна държава и е трудно ва някого да му се откаже правото да се нарича с име и с това име да нарича езика си. Така че босненският език е нещо нормално за мен, какво би се случило ако бъде оспорен? Това е погрешно и неморално. Черногорският език също. Това е част от идентичността на тази държава“, казва Миланович.
Той оцени, че Северна Македония и Албания ги държат пред вратата на Съюза по "груб начин".
„Македония и Албания трябва да започнат преговори възможно най-скоро и това няма да е лесно. Подобни съобщения са обезсърчаващи, дори дискриминиращи“, каза Миланович.
Още от Свят
Русия разположи ретранслатори в Беларус, помагат на руските дронове да стигат до полската граница
И четирите устройства са разположени сравнително близо до украинската граница. Това позволява да се създаде своеобразна мрежа за предаване на сигнала и да се увеличи оперативният радиус
Тръмп: САЩ ще разположат нова база на американската армия в Полша
„Страхотна новина! Благодарение на решителното лидерство на моя приятел Карол Навроцки, президента на Полша, е постигнат значителен напредък по въпроса “, написа той
CNN: Рискът от случайна ескалация с Русия расте бързо, но Западът не е готов
За НАТО едно от най-трудните предизвикателства е да убеди обществото в мащаба на заплахата, без да предизвика паника – реакция, която според автора Москва би искала да постигне.