"Не очаквам някакви проблеми при ротацията на кабинетите. След местните избори напрежението между управляващите партии се намали. Изглежда, че казусът в София ще е обвързан от целия пакет на разговори, който предстои. Той е свързан и с ротацията, и с назначенията при регулаторите. Разговорите са опит за наместване на пластовете в управляващото мнозинство, тъй като правителството започна с дисбаланси преди 7 месеца. Те продължават да стоят, а основните цели, особено пред ГЕРБ, е да ги коригира", коментира пред БНР политологът Милен Любенов. 

"Въпросът кой ще бъде председател на Народното събрание е второстепенен и не виждам някаква надпревара в ПП и ДБ. Може би се най-много се вълнува следващият председател на парламента, но не виждам как ще бъде предизвикано съществено напрежение. Едва ли ще има споразумение с ДПС след ротацията. Ако има подобен документ, то той ще е между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. При ДПС виждам по-скоро място в дебата за регулаторите. Не знам защо беше нужна тази промяна в конституцията точно там за квалифицирано мнозинство от 160 гласа, тъй като вкарва автоматично и ДПС в преговорния процес. Това означава партийно парцелиране, което не влизаше в първоначалните планове на "Продължаваме промяната". Ако бъдат вкарани ярки политически фигури, означава, че ще имаме политизация на органи, които по принцип трябва да са независими. Същото се отнася и за Конституционния съд. Имената, които чуваме, особено от страна на ГЕРБ, биха предизвикали обществен скандал. Не може председател на парламентарна група да бъде издигнат за конституционен съдия. Вярно е, че и в момента в КС има политици, но е нужно някакво време. Някои от тях са бивши премиери или имат дипломатическа биография. Проблемите на страната ни в последните години са в регулаторите, защото в тях са концентрирани много големи интереси, свързани със социалния и икономическия живот в страната. Ако тези регулатори не станат независими и не защитават публичния интерес, ще се окаже, че опитите за по-съществена промяна през последните години са останали напразни. Тази година е много важна за управляващото мнозинство, за да видим какви стъпки ще предприеме за съдебната реформа", коментира политологът. 

"Основната интрига на евроизборите ще бъде до колко националпопулистката вълна ще продължи да расте, защото поне засега в Германия виждаме 23% от социологическите проучвания, което е второ място. Националпопулистите във Франция водят с близо 30%. Очаква се някакъв пробив, но все още трите основни проевропейски формации ЕНП, ПЕС и Алиансът на либералите и демократите ще имат солидно мнозинство в Европейския парламент. Тази заплаха от националпопулистка вълна ще бъде преодоляна от тези три основни европейски формации. Конкретно във връзка с европейските избори не мисля, че може да се зароди политически проект на Румен Радев. На този етап не виждам и като политически тенденции на този етап желание на партиите за предсрочни парламентарни избори. моята прогноза е, че през 2024 г. няма да има предсрочни парламентарни избори. Не очаквам и кой знае каква съществена електорална промяна при европейския вот", каза още Любенов.