„Възхищавам се на решението на патриарха и на целия Синод." С тези думи коментира в студиото на Нова ТВ вчерашното решение на Светия синод Милен Врабевски от фондация „Българска памет”.

В понеделник Българската православна църква реши да подаде ръка на непризнатата македонска църква. Макар и в решението на Светия синод да не се казва в прав текст, че ставаме „църква майка”, то на практика от тук нататък Българската патриаршия ще работи за признаването на Охридската архиепископия.

Да, аз съм доволен от тази първа крачка на БПЦ. Геополитичеси обърнатия мач е в наша полза – евхаристийно общение, реформа в образованието, коридор №8 и признаване на българската общност в Албания. Но тази първа гигантска крачка на патриарха не е достатъчна, защото от 4-ри години се опитвам да проведа тази политика, но нищо не се случваше, посочи Врабевски

По думите му, след като в момента дипломацията между двете страни е толкова успешна, не вижда причина страната ни да не се възползва от нещо, което е изцяло в християнски рамки – протегната ръка от обич и разбирателство.

Ние трябва да я приемем тази ръка. Това е наш народ. Това е наше папство, изпаднало в изолация. Трябва да ги изкараме то там. Нашият патриарх трябва да се погрижи за тези хора, защото ние сме един народ, разделен от границата. А това създава условия за икономически мостове. Искаме да се научим да живеем с обич с македонците и това да го завещаем на младите поколения, добави Врабевски.

Македонската православна църква изпада в изолация през 1967 г, когато Македония все още е част от Югославия. Тогава тя се самопровъзгласява за автокефална. И 50 години съществува без признанието на останалия православен свят.

Да бъдем „църква майка” на практика означава – църква, от която другата води началото си. Това е по-скоро признание, а не власт от едната над другата църква.

Ние заслужаваме възстановяването на една историческа истина. Защото гените ни имат памет и не е нужно на съседите ни да им се казва, че са българи. Нека си бъдат македонци, но да прилагаме европейските и цивилизационни модели на общуване, което ще бъде общ интерес.