Въпреки, че повече от 70 години се полагат усилия за стандартизация, държавите от НАТО продължават да действат разпокъсано при въоръжаването си – тенденция, която оскъпява техниката и забавя изграждането на военни запаси. За това предупреждава Business Insider, позовавайки се на Таря Яакола – помощник на генералния секретар на алианса по отбранителната индустрия, иновациите и въоръженията.

По думите ѝ, макар колективното закупуване да е най-икономически изгодният модел, на практика повечето страни продължават да водят самостоятелни преговори с оръжейните компании. Това води до поръчки с различни технически изисквания, които затрудняват производството, намаляват мащаба и в крайна сметка увеличават цената на всяка система.

„Индустрията постоянно сигнализира, че държавите идват поотделно със собствени спецификации – нещо, което трябва да се избягва“, подчертава Яакола по време на изказване в Chatham House.

Проблемът има и стратегическо измерение. Паралелното разработване на сходни оръжейни системи от различни държави не само разпилява ресурси, но и затруднява оперативната съвместимост между съюзниците при реални военни действия. Липсата на унификация означава по-сложна логистика, по-трудна поддръжка и по-ниска ефективност на бойното поле.

В контекста на нарастващите глобални рискове и увеличените разходи за отбрана, този модел става все по-проблематичен. Яакола обръща внимание, че бюджетите за сигурност растат по-бързо от тези в гражданския сектор, което поставя още по-голям натиск върху правителствата да харчат по-ефективно публичните средства.

Като положителен пример тя посочва съвместното производство на ракети-прехващачи за системата Patriot, при което вече се наблюдава разширяване на индустриалното сътрудничество, включително в Германия. Въпреки това, според нея, потенциалът за интеграция между съюзниците остава далеч от изчерпан.

Анализатори предупреждават, че ако тенденцията продължи, НАТО рискува да се изправи пред парадокс – повече инвестиции, но по-малка реална бойна ефективност.