„Ако нямаше руско влияние в българските социални мрежи, България щеше да изглежда по съвсем различен начин, защото руското влияние измества фокуса от настоящето. То храни едно крехко национално самочувствие, крехко национално его с илюзии за грандиозното минало, с една горчивина за неосъществени идеали. И всъщност това нещо, което ни кара да гледаме назад, първо че тази емоционална реакция ни пречи да се учим от историята, пречи ни да се учим от страничните ефекти от близките отношения с русия, които сме имали ние като държава винаги. Винаги отношенията с русия са били доста „скъпи“ за България и всъщност хората не гледат напред, не гледат в настоящето и как може то да се промени, да се подобри.“, казва Мими Шишкова-Петрова, която гостува на Евлоги Станчев в днешното издание на „Видимо и невидимо: Балканите“. Завършила е право в Хайделберг, Германия. В момента учи „Публична администрация“. В своите публикации в социалните мрежи TikTok и Instagram, Мими Шишкова говори за важни обществени и политически теми.

„Има профили, които публикуват съдържание без да се знае кой стои зад тях и когато образът на балканския човек се изкривява с един съветски шаблон, с който се свързва с русия в днешно време, това създава една сантиментална връзка с нещо, което е от миналото и с нещо, което на нас по никакъв начин не ни служи. Това, което ние би трябвало да направим, ако наистина искаме да запазим балканската си идентичност и да я използваме за това ние да сме по-силни и по-разбиращи се на Балканите, е да отделим руския аспект от своята идентичност и да го сложим в една музейна облицовка и да го разглеждаме като исторически артефакт, а не да го правим като част от нашата съвременна идентичност, защото той е бил определящ за това ние какви сме и защо сме станали такива, но вече е отживелица за нас и ни води там, където никой нормален човек не би искал да отиде.“, казва Мими Шишкова.

„Гражданското ни общество е много активно, много съвестно и морално. Нашето гражданско общество дава прекалено много толерантност на „актьори“, които се опитват да го разрушат и да разрушат свободния демократичен строй. Това е и най-големият парадокс на демокрацията - имаме една демокрация, която дава свобода на всички, но тя дава свобода и на тези, които искат да я унищожат. Според мен трябва някъде да се тегли границата и не трябва да сме толерантни към тези, които искат да ни унищожат и да ни отнемат свободата. В този смисъл аз смятам че гражданското общество трябва да е много по-настоятелно в това да не спира да говори защо е важно да защитаваме идеалите, които сме изстрадали с толкова дълга история по този начин и които сега тепърва пускат корени в България  - като свобода, гражданските права, право на сдружаване, право на изграждане на мнение, достъп до информация - всички тези неща, които са нужни за да може един индивид да си изгради адекватно мнение, тези неща в момента някой се опитва да ни ги отнеме. Тези, които се опитват да прокарват такива мерки, това са за мен национални предатели.“