Демокрация – това е основното искане на студентите, скандиращи тази заветна дума по време на протестите им през декември 1989 г. Един от тях е младият тогава Гроздан Караджов. Вчера той бе гост в поредното издание на „Минало (не)свършено“, на режисьора Евгений Михайлов, което се излъчва по телевизия BIT. Камерата му тогава го запечатва да развява трибагреник и да призовава за демокрация.

Демокрация – това бе символът, с който казвахме „не“ на предишната система, „не“ на предишния партиен комунистически режим, припомни си той за обявената тогава заедно с КТ „Подкрепа“ общонационална стачка, от която поради опасенията на много от работниците синдикатът се отказва в последния момент. Шествието обаче увлича хиляди студенти от вузовете, които настояват за

смяната на системата

Надявам се днешните студенти да са също толкова чувствителни към съдбата на хората в България, че да станат първите, които ще издигнат този лозунг, коментира Караджов, според когото стават все по-сериозни основанията, поради които те биха могли да поискат смяна на системата – този път не към фасадна, а към реална демокрация. По думите му макар да имаме всички институции и елементи на демократичното общество – бизнес, партии, граждански организации и т.н., то все още не работи.

В кадрите отпреди 27 години бяха показани и част от издигнатите тогава искания, прочетени от Гроздан Караджов, сред които кръгла маса за конструктивен диалог, оставка на ЦК на БКП, разпускане на първичните партийни организации по месторабота, деполитизация на армията и МВР, реална автономия на вузовете, както и достъп на независимите движения до медиите и независимост на самите средства за масова информация.

27 години по-късно част от българските медии продължават да са

средства за манипулация и дезинформация,

съгласи се гостът, който подчерта, че яснотата за собствеността на медиите и недопускането на монополизация на медийния пазар са били сред основите точки при обединяването на реформаторите преди няколко години.

Към днешна дата това не е изпълнено и хора, свързани с бившите служби и Държавна сигурност, успяха по перфиден и грозен начин да преформулират държавното и партийно влияние в икономическо, като сме свидетели на медии изцяло под влияние на едни или други политически кръгове, които биват използвани, за да променят дневния ред, коментира гостът.

В предаването бяха показани и кадри от демонстрация на български студенти пред румънското посолство и прочитането на остра и емоционална декларация в знак на солидарност с румънския народ срещу режима на Чуашеску и за спиране на кръвопролитията в северната ни съседка. За съжаление подобно осъждане липсваше към режима у нас, съгласи се гостът, давайки за пример докъде е стигнала зрелостта на днешното румънско гражданско общество в непримиримостта му към лъжата и корупцията.

Караджов отбеляза, че тогава са чувствали Румъния като много по-затворено място, като братски народ, на когото трябва да се помогне да се освободи от най-мракобесния в соцлагера режим. Той припомни, че в българското съзнание допреди десетина години Румъния винаги е била изоставащата от нас, като България дори е искала

собствена пътна карта за влизане в ЕС

Според него сме се озовали след румънците след разбиването на лагера на десните демократичните хора у нас.

У нас по някакъв начин БКП не бе заклеймена и не бе морално порицана по начина, по който това се случи във всички останали социалистически страни. Няма нито една лява партия там, която да е заявила в устава си, че е правоприемник на комунистическата партия, единствено българската, която има моралното лице да иска и днес да управлява по този начин. Наглостта стига до там, че да се заявяват като носители на промяната и на новото, отбеляза Гроздан Караджов.

България остана и единствената бивша социалистическа страна, в която няма закон за лустрация и осъждане на престъпленията на комунистическия режим, припомни и водещият.

Според госта „извинителната бележка“, която хората са дали на БКП, е дала кураж на социалистите през годините да преформулират все повече бившата си партийна и ДС власт в икономическа власт. Това, че у нас се допусна преименувана, префасонирана, гримирана БКП да продължи да съществува, е част от отговора на въпроса защо се стигна до такова ограбване на банките, натрупване на капитал у определени среди и хора и използването му за приватизиране на основните средства за производство, отбеляза той.

Липсата на обществена енергия в този първоначален момент за изтриването на тази партия от живота ни не даде възможност на България да се развие по-добре, заключи Караджов.

Водещият също се включи с коментар, като отбеляза, че вина за това носи и управлението на ОДС след Виденовата зима от 1997 г. и падането на правителството на Жан Виденов, тъй като не са последвали заслужените и адекватни наказания. За да се стигне до това днес десните наследници да се чудят дали ще влязат в парламента с много малък процент или изобщо

ще прескочат бариерата

Бившият депутат от Реформаторския блок в 43-ото НС призна, че с 9-те процента, които са имали, не са успели да свършат почти нищо от необходимите реформи. „Тези гласове са нищо, ако срещу теб върви сговорът на конформизма, който по никакъв начин не желае да се пипа съдебната система и да се извърши промяна, която да наруши статуквото. Точно носителите му днес – БСП, говорят за промяна и това е най-големият парадокс“, коментира той.

Водешият Евгений Михайлов припомни на свой ред, че лидерът на БСП Корнелия Нинова започва своята кариера именно по време на управлението на сините, като е назначена по време на правителството на Иван Костов за член на съвета на директорите в две търговски дружества – „Техноимпекс“ и „Техноекспортекспорт“, впоследствие придобивайки близо 40% от техните акции и превръщайки се в крупна собственичка. Точно това аз лично

не мога да простя,

добави Михайлов.

Той си припомни и историята на основаната от трима души, вкл. самият той и починалия преди дни негов приятел адв. Николай Данев, фондация „Демокрация“ през 1991 г., просъществувала до 1997-8 г., когато от независима организация, посветена на подпомагането на демократичния процес, тя бива „поискана“ от Иван Костов и се превръща в партийна организация на СДС, в която управителния съвет бива зает от националното ръководство на партията. Поставеното от Михайлов искане, съставът му да се променя с всяка смяна на националния изпълнителен съвет не се спазва, а впоследствие организацията се свързва много повече с ДСБ, отколкото със СДС.

Всичко това е част от тази подмяна, смята Евгений Михайлов, припомняйки, че кадър на същото това поведение (Нинова) в момента иска да спечели пак изборите и да върне историята назад.

Нинова е типичен политически лъжец от лява величина – при тях колкото повече и кресливо лъжеш, толкова повече това се възприема – и това е характерно за левицата, коментира и Гроздан Караджов.

„Дясното отново е разцепено и избирателите са излъгани. Длъжни сме да извървим пътя на обединението след тези избори, като всички, които споделят това, трябва да превъзмогнат личното си его на лидери и водачи и да се съберат, за да дадат на хората исканото обединение“, каза в заключение Гроздан Караджов.

Двамата с водещия се съгласиха, че това може да мине единствено през събиране на мнозинство за Велико народно събрание, нова конституция, в която да залегнат лустрацията и отпадането на давността за комунистическите престъпления, както нова съдебна система.

В предаването прозвучаха и емблематични за прехода песни. Втората част на „Минало (не)свършено“ започна с клипа на песента „Последен валс“, с паралелен монтаж на шествие на БСП. Финал на предаването пък стана песента на Васко Кръпката „Внимавайте в картинката, политически мъже“, призив, с който водещият и гостът също се обърнаха към политиците и зрителите.

Вижте ТУК целия разговор и чуйте песните.