"Този поток на донори е свързан с неспазване на правила за добра клинична практика в рамките на бъбречната трансплантация, което води до недобри резултати", заяви пред Нова телевизия началникът на Клиниката по неврология и трансплантация към УМБАЛ ''Александровска'' проф. Емил Паскалев по повод случая с четиримата задържани за участие в схемата с трафик на органи.

При акция на ГДБОП и прокуратурата във вторник вечерта на българо-турската граница, бяха задържани четирима души. Двама от тях са заподозрени в организиране на канал за трафик на органи.

Според него възможната причина за наличието на подобен трафик на органи е липсата на достатъчно бъбречни трансплантации.

,,В тази причина влиза и липсата на донори. Т.е. рейтът на трансплантации трябва да бъде от европейски характер – от порядъка на 25 на около 1 милион население за една година. В този брой влизат и трупни, и живи, като дялът на трупните трябва да е разбираемо по-голям'', каза още той.

По думите му в България това никога не се е случвало.

,,Най-много в рамките на една година сме имали около 12 на 1 милион души. Обикновено сме с около 3 до 5'', обясни Паскалев.

„В България винаги е имало много малка разлика между живото донорство и трупното донорство. Трябва трупното донорство да бъде много повече, отколкото се прави в момента”, заяви още той.

Според Паскалев напоследък има много повече трансплантирани български граждани в Турция, отколкото у нас.

,,Качествоно на трансплантациите, след като идват при нас за проследяване, се вижда много добре и то е различно. Това ми дава основание да мисля, че нещата се разширяват на база на това, че се прави трансплантация с неспазване на всички медицински правила за това'', посочи той.

,,Напоследък случаите на усложнения зачестиха. Много често идват пациенти, които са трансплантирани, но не достигат до нормална бъбречна функция, което ме кара да си мисля, че наистина медицинските правила там започват да се загърбват'', посочи още той.

,,Трансплантираните в Турция пациенти идват при нас с епикризи, в които няма никакви медицински данни и информация по отношение на донора и на ред други изследвания. Често документите нямат нито печат, нито подпис'', заяви Паскалев.