Така наречената мини-луна на Земята, която се задържа на небето от септември, ще започне да пътува към Слънцето на 25 ноември, докато се подготвя да изчезне до 2055 г.

Астрономи отбелязват, че астероидът с размерите на училищен автобус, известен като 2024 PT5, всъщност може да е огромен камък, откъснал се от Луната, след като друг космически камък се е блъснал в него преди векове.

Сега той се намира на 3,2 млн. км от Земята, което е около девет пъти по-далеч от разстоянието до Луната. Небесното тяло никога не се е приближавало достатъчно, за да бъде уловено от гравитацията на планетата ни, съобщи в. „Гардиън“.

Но прощалното му преминаване ще го доближи на 1,8 млн. км през януари за последен поглед, преди гравитационното привличане на Слънцето да го привлече по-дълбоко в космоса.

Малкият размер на мини-луната - около 10 м, и дистанцията означават, че никога не е била видима за невъоръженото око на човечеството, а само чрез мощни телескопи.

НАСА проследява астероида чрез своята мрежа за дълбокия космос, откакто той беше забелязан за първи път през август от телескоп, базиран в Южна Африка и принадлежащ на Хавайския университет.

Оттогава той е „далечен спътник“ на Земята, заявиха от НАСА. Проучванията установиха, че не е обект, създаден от човека.

„Като се има предвид сходството между движението на астероида 2024 PT5 и това на нашата планета, учените от Центъра за изследване на обекти, намиращи се в близост до Земята, подозират, че това може да е голямо парче скала, изхвърлено от повърхността на Луната след удар с астероид преди много време“, заяви Джош Хандал, програмен анализатор в службата за координация на планетарната защита на космическата агенция.

„Ракетни тела от исторически изстрелвания също може да бъдат открити на подобни орбити, но след анализ на движението на този обект беше установено, че е по-вероятно 2024 PT5 да е с естествен произход“, обясни той.

През последните два месеца астероидът следва подковообразна траектория около Земята и ще набира скорост експоненциално, след като гравитационното привличане на Слънцето започне да действа с пълна сила след 25 ноември. Скоростта му по време на близкото преминаване през януари ще бъде поне два пъти по-висока от тази през септември, каза астрофизикът Раул де ла Фуенте Маркос от мадридския университет "Комплутенсе".

НАСА ще следи астероида повече от седмица през януари с помощта на радарната антена на слънчевата система Голдстоун в калифорнийската пустиня Мохаве.

Когато се завърне през 2055 г., след обиколка около Слънцето, астероидът отново ще направи временна и частична обиколка около Земята. /БГНЕС