Разработва се клинична пътека и национална програма за грижа за пациенти с постковид синдром. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов по време на парламентарния контрол.

За една година, след регистрирането на първите случаи на зараза с коронавирусната инфекция, все още има много въпроси, които търсят отговор, каза той. Инфекцията предизвиква физически и психически последици за по-дълъг период, които все още не са добре проучени, посочи министър Ангелов.

Симптоматиката засяга сърдечно-съдовата система, дихателната система, системата на обмяната и др. Често при такива пациенти се налага мултидисциплинарен подход на лечение. Обмислят се варианти с различни специалисти, имащи опит и знания да диференцират постковид симптоматиката, за преценка на състоянието на пациентите, които се нуждаят от допълнително лечение. Ако се налага и болнично лечение, са налични условия за това по съответните клинични пътеки.

В "пътеките" има указани правила за клинично поведение в хода на диагностиката и лечението.

Въведените от областния щаб противоепидемични мерки в Кюстендил дават резултат, каза още министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.

Вече е доказан британският вариант на вируса в града, още в края на миналата година, припомни министър Ангелов.

Въведените мерки са носене на предпазни маски на открито, измерване на температурата на влизащите в поликлиниката в града, както и извършване на антигенни тестове. В болницата в града категорично няма натиск, увери министър Ангелов и посочи, че са осигурени необходимите предпазни средства, консумативи и дезинфектанти. Ваксинационният процес в Кюстендил протича нормално, допълни той.

По отношение на българската ваксина срещу COVID-19, проф. Ангелов заяви: "Информацията, която се изнася, е изключително противоречива и непоследователна. Министерството на здравеопазването би финансирало такава ваксина, ако има всички данни и документации за нея".

"През лятото на миналата година учени от БАН, сред които имунологът проф. Андрей Чорбанов, започнаха разработката на българска ваксина. Проектът бе финансиран от института "Пастьор" за 70 хил. евро. Преди дни обаче учените се оплакаха, че проектът им може да се провали, защото е недофинансиран. Трябвали им още 120 хил. долара за машина за производство. Ако ги имали, щели да бъдат готови с прототипа до началото на лятото", обясни той.

Здравният министър говори и за една тенденция. "Във ваксинационните центрове се явяват по-малко хора, отколкото са заявили, че искат да се ваксинират. Именно затова изтегляме и четвъртата фаза на имунизацията, защо има ваксини, а в същото време хора чакат за имунизация", посочи той.

По думите му България ще купи ваксини от Русия или други страни извън ЕС, само когато те бъдат одобрени от Европейската агенция за лекарствата и ако те могат да донесат ваксини по-бързо, отколкото страните, с които в момента имаме договор.

"Логиката ни в мерките винаги е била една - това, което ни казват науката и скалите, с които работим. Със сигурност логиката на всички може да бъде спрямо техните разбирания, но ние правим всички спрямо науката. По отношение на това защо хората трябва да носят маски, когато са виксинирани или преболедували и имат титър на антителата, който няма да им позволи да се разболеят или да прекарат тежко заболяването, е защото те могат да пренасят вируса. Именно затова изискването за влизане в страната не е обвързано с нивото на антителата или с ваксиниране. Когато се получи т.нар. колективен имунитет в света, тогава ще паднат маските", категоричен бе той.