Действително за 2024 г. бяха заложени 75 мрлд. лв. приходи. Данъчно-осигурителните приходи ще бъдат изпълнени, даже и преизпълнени над 100%. Въпреки, че в първото тримесечие на 2024 г. постъпленията бяха само със 156 млн. лв. повече, в сравнение с 2023 г. Постъпленията към ноември месец са над 6 млрд. лв. повече, в сравнение с 2023 г., в резултат на приети спешни мерки от двете приходни администрации. 

Това заяви от парламентарната трибуна служебният министър на финансите Людмила Петкова относно изпълнението на приходната част на бюджета за 2024 г., предаде репортер на БГНЕС. 

„Проблемът с неизпълнение на приходите е по отношение планираните, но не постъпили второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Двете плащания са в размер на над 1,5 млрд. евро, което е около 3 млрд. лв.“, каза финансовият министър и обясни, че това неизпълнение не оказва толкова влияние върху самия бюджет като бюджетно салдо, а по-скоро оказва влияние върху инвестициите, които се изпълняват по ПВУ.

Петкова добави, че досега има получено едно авансово плащане и естествено тези пари се предоставят по започнатите проекти.

„Но за 2025 г. е планирано спешно преструктуриране на плащанията и подаване спешно на искания за две плащания, за да могат да бъдат осигурени средства за финансиране на проектите, които са започнали по ПВУ и по които трябва да бъдат предоставени както аванси, така и междинни плащания“, допълни тя. 

Петкова съобщи, че финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства. По думите на Петкова енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Ще бъде въведена и еднократна такса, която да платят добивните компании.

"Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген", обясни още Петкова.

Министърът на финансите съобщи, че изпълнението на бюджета ще бъде на 3% дефицит на начислена база за 2024 г., но това е в резултат на усилията, които се полагат, а не е в резултат както е планиран бюджетът, защото една част от разходите - около 1 млрд. лв., не са планирани в бюджета. 

„България все още не изпълнява всички критерии за присъединяване към Еврозоната. След изпълнение на критериите ще бъде предприета комуникационна кампания“, отбеляза Петкова. 

Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров посочи, че „много закъсняхме с тази информационна кампания“ за еврото, на което финансовият министър отговори, че има определен график и противно на неговите твърдения не сме закъснели. 

Петкова обяви, че в Бюджет 2025 г. има заделен резерв в централния бюджет за извънредни разходи. „Не може държавата да няма резерв“, категорична е тя. 

Финансовият министър коментира по отношение на Бюджета на България за 2025 г., че за първи път служебно правителство поема отговорност да изготви и внесе в Народното събрание проект на бюджет, вместо изготвянето на удължителен закон. 

Като основен приоритет на служебното правителство Петкова посочи финансовата стабилност и устойчивостта на публичните финанси на страната. „В изпълнение на този приоритет е изготвен и Проектът на Закон за Държавния бюджет за 2025 г., за да бъде гарантирана фискалната стабилност“, подчерта тя.