Продукти от 17 основни вида храни да се предлагат с максимална надценка от 10 на сто. Това предвижда проект на Закон за надценките на хранителните продукти, който е публикуван днес за предварително обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията.

В законопроекта се предвижда със заповед на министъра на икономиката и индустрията, съгласувано с министъра на земеделието, да бъде утвърден списък с храни, към които от търговците ще се прилага ограничението за максимална надценка.

Изготвеният към момента примерен списък включва: ориз, брашно тип 500, хляб "Бял", хляб "Добруджа", свинско месо – охладено, пилешко месо, кайма 60/40 свинско/телешко охладена, прясно мляко краве 2 - 3,8 на сто, кисело мляко краве 2 - 3,8 на сто, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и храни за кърмачета.

Нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца и само за търговци с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лева, които предлагат за продажба на дребно храни. Те ще са задължени да определят минимум по един продукт от всеки вид храни, приложени в списъка към закона. Търговците ще са задължени да формират крайна цена на избраните от тях продукти с максимална надценка от 10% от цената на доставчика.

Законът забранява практиката да се издават насрещни фактури за обратни услуги към доставчика, касаещи тези продукти. По този начин ще се пресекат опитите за заобикаляне на законовите разпоредби, като например търговец декларира, че работи на минимална печалба, но издава фактури за реклама, позициониране и др. към доставчика или производителя, коментират от министерството.

Търговците ще имат задължение да поддържат достатъчни количества от продуктите с минимална надценка. Те ще бъдат обозначени със специален знак, утвърден от Министерството на икономиката и индустрията. Забранява се включването на имитиращи продукти сред определените от търговските обекти.

С нормативния акт се регламентират и санкциите при евентуални нарушения. Лице, което не определи продукти с максимална надценка, ще бъде санкционирано с глоба в размер до 2% от реализирания от него оборот в страната през предходната календарна година. Ако търговецът не предостави данни за определените от него продукти, се налага глоба в размер от 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. За търговците, за които е установено, че не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба в размер от 5000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.

Контролни функции по Закона за надценките на хранителни продукти ще имат Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите, подпомагани от Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните.

Заради чувствителното поскъпване на храните в търговската мрежа в края на март стартира информационният сайт за наблюдение на цените на част от основните хранителни продукти. Интернет платформата, която беше представена от министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и министъра на земеделието Явор Гечев, вече е достъпна за всички потребители на адрес www.foodprice.bg. Целта на платформата е да се даде по-голяма прозрачност за ценообразуването.

В края на миналия месец министър Стоянов увери, че активно се работи и по други две направления, свързани с нормативни промени и по-ефективен контрол от страна на институциите. "Подготвяме два нови законопроекта - Закон за търговията с храни и Закон за търговските надценки. Вторият закон предвиждаме да има ограничен времеви период, като таванът на надценките ще се прилага за ограничен брой продукти", каза тогава Никола Стоянов.