Енергетиците продължават с блокадите в страната, експерти "за" и "против" въглищните централи

Четвърти ден продължават протестите на миньорите и енергетиците, които са затворили важни пътни артерии в страната.

Остава блокирана автомагистрала „Тракия“ край Стара Загора. Затворен е и пътят Стара Загора-Димитровград. Блокада има и на международния път Русе-Свиленград край ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово. Не може да се пътува и по Подбалканския път при Гурково.

Въпреки постигнатия да бъде отчасти отворен Проходът на Републиката, протестиращите са го блокирали.

Миньорите и енергетиците от Маришкия басейн отказаха вчера среща с премиера акад. Николай Денков. Причината е, че те не вярват на управляващите, които са ги лъгали многократно.

Могат ли въглищните централи да продължат да работят така, както го правят до момента и каква трябва да е съдбата им, бе темата, която коментираха Боян Рашев, експерт в управлението на околната среда и ресурсите, Симеон Горов, координатор „Енергетика и климат” в Сдружение „За Земята”, Александър Загоров от КТ „Подкрепа” и икономистът Юлиан Войнов в ефира на Нова ТВ.

„Енергиен преход видимо има – не могат да останат нещата по същия начин. Синдикатите много отдавна посочихме нуждата от справедлив преход, но той е заченат в несправедлива ситуация, която се нарича Европейска схема за търговия с емисии и въглероден двуокис. Там са голяма част от причините за днешното състояние”, заяви Александър Загоров от КТ „Подкрепа”.

„Не може да въстанем срещу европейската схема за търговия с емисии, но може да поискаме тя да бъде регулирана по допустим начин”, смята Загоров. „Квотите не могат да растат по този начин, буквално без да имат никакъв таван. Те убиват тези производства. Тези производства, които са свързани с отделени на емисии, също са нужни”, смята Загоров. „В момента виждате, че протестът не е само за въглеродните емисии, той е за работни места, за бъдеще”, обясни синдикалистът. „Не веднъж сме искали да има съвсем различна конфигурация на схемата за търговия с емисии. Това ни убива. Ако не се плащат по този начин толкова скъпи емисии, нашето производство е жизнено и то може да продължи в бъдеще да има своите функции, да съхранява енергийната система, сигурността и работните места, региона”, каза Загоров.

„Това е пазарен механизъм, който Европейската комисия, Европейският съюз са въвели във връзка със „Зеления преход”. Така че тук аз не виждам някаква възможност изобщо да се говори за предоговаряне на механизма за квотите. Според мен е нереалистично, това се случва в цяла Европа. Това е причината - ТЕЦ-овете са неефективни”, заяви икономистът Юлиан Войнов.

„Има два механизма да останат те да работят. Или България да спре да се съобразяват с европейските изисквания, което означава напускане на ЕС. Или плавен преход, плавно затваряне на тези  производства и преминаване към такива производства, които в момента намират своето пазарно приложение”, заяви Войнов. По думите му с такива каквито са правилата днес, тези централи са обречени на затваряне.

„ЕС не въвежда тези квоти, за да наруши функционирането на българските ТЕЦ-ове, от които зависи цяла Европа да има електроенергия. Целта е минимализиране на негативните последствия от промените в климата”, каза Симеон Горов, координатор „Енергетика и климат" в Сдружение „За Земята".

„Как си реши проблема с ТЕЦ-овете Полша? Направи механизми за капацитет, което ние не направихме. Ние го проспахме”, коментира Боян Рашев, експерт в управлението на околната среда и ресурсите. „Това означава да се плаща на централите да могат да работят, когато са нужни. Това беше начинът централите да бъдат запазени в бъдеще. Те са нужни на електроенергийната система”, коментира Рашев.

По думите му централите няма да спрат веднага да работят, а ще работят все по-малко. „Нещата няма да станат от днес за утре. Но пазарната реалност в ЕС е, че тези централи няма как да оцелеят”, каза Рашев.