Мир, солидарност или сделка: Двойствената игра на Радев за възстановяването на Украйна

В изказването си на Международната конференция на високо равнище за възстановяването на Украйна в полския град Гданск министър-председателят Румен Радев открои три стратегически области на възстановяването на Украйна, за които може да се разчита на подкрепа и по линия на инициативите за регионално сътрудничество – енергийната диверсификация, свързаността в региона на Черно море и сътрудничеството в сферата на сигурността. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

Радев заяви, че международната общност трябва да мобилизира усилия и средства за прекратяване на войната в Украйна, което да открие пътя за нейното дългосрочно възстановяване. „Тази война на изтощение, разрушение и опустошение трябва да приключи“, подчерта Румен Радев, цитиран в прессъобщението.

Затова, по думите на премиера, преустановяването на военните действия и търсенето на устойчиво мирно решение на основата на Устава на ООН и принципите на международното право със средствата на дипломацията следва да бъде обща цел.

Румен Радев отбеляза също, че България е държавата член на Европейския съюз с най-голямо национално малцинство в Украйна – диаспората ни там надхвърля 250 000 души, и изтъкна, че и поради тази причина страната ни е силно заинтересована да има мир и най-добрите възможности за възстановяване на Украйна. „България е готова да работи активно и е твърдо ангажирана с този процес“, заяви премиерът Радев.

Той посочи, че преодоляването на последиците от войната в Украйна не е само икономическо начинание, а е от значение за стабилността, сигурността и конкурентоспособността на цяла Европа. Премиерът подчерта също, че България е готова дългосрочно да подкрепи този процес.

Министър-председателят открои и силната амбиция на Украйна да се присъедини към ЕС и призова тя да се превърне в реален двигател за осъществяването на институционални реформи и модернизация, както и за създаването на привлекателна, прозрачна и предвидима икономическа среда в страната, която да насърчи дейността на местния бизнес и да стимулира преките инвестиции в украинската икономика.

Очаква се Украйна да сключи над 160 споразумения на стойност над 10 млрд. евро през следващите два дни в рамките на Международната конференция за възстановяване в полския град Гданск, съобщи днес украинският министър-председател Юлия Свириденко.

На този фон остава ключовият въпрос какво реално означава заявената от премиера Румен Радев „дългосрочна подкрепа“ от страна на България. Позицията му очертава двойствен подход: София не желае да предоставя допълнителна безвъзмездна военна помощ от запасите на Българската армия, но същевременно не изключва военно-индустриално сътрудничество с Украйна — включително участие в инициативи за съвместно производство, технологичен трансфер и двустранни договори в отбранителния сектор. Така въпросът е дали българската подкрепа ще има и измерение на солидарност, или ще се ограничи до проекти, от които страната очаква пряка икономическа възвръщаемост.

Защото участието на България във възстановяването на Украйна не би следвало да се свежда единствено до търговски договори. То би могло да включва експертна, хуманитарна, инфраструктурна и институционална подкрепа — особено предвид голямата българска общност в Украйна.

Това поставя и по-широк морален и политически въпрос. Войната донесе значителни приходи на българската отбранителна индустрия чрез повишеното търсене на боеприпаси и военно производство. При тези обстоятелства би било трудно да се обясни, ако българското участие във възстановяването на Украйна се сведе единствено до търговски договори и платени услуги.

Възстановяването на една разрушена държава не е само пазар за инфраструктурни, енергийни и отбранителни проекти. То е и тест за европейската солидарност и отговорност към многобройната българска общност там. Въпросът е дали правителството ще намери баланс между тези две цели — и дали заявената подкрепа ще има съдържание отвъд цената на договора.