Напоследък вниманието на основните западни медии е съсредоточено най-вече върху резултата от еднодневната местна операция извършена от специалните сили на Азербайджан срещу арменските военни сепаратисти в азербайджанския регион Карабах през есента на 2023 г., която доведе до падането на подкрепяния от Армения сепаратистки режим и последвалото масово отпътуване на живеещите там арменци. Но тези събития бяха предопределени много по-рано, преди тридесет години, когато арменски националисти започнаха иредентистка кампания за присъединяване на тогавашната съветска азербайджанска автономна област Нагорни Карабах към Армения под прикритието на самоопределяне.

Подмамени от умело съчиненения наратив, популяризиран от арменските националистически лидери и активисти на диаспората, либералите на Запад разглеждат арменското иредентистко движение като самоопределение, без да обръщат внимание на факта, че всъщност, целта му е окупиране на териториите на съседна държава. Този характер на движението се проявява през целия период на арменската окупация. Осъзнавайки „ефективния контрол“ на Армения върху окупираните азербайджански територии Европейският съд по правата на човека отхвърли исковете за самоопределение на местните арменци в Карабах през 2015 г. 

Арменският контрол върху азербайджанските територии в периода 1992-2020 г. е изпълнен с военни престъплeния, сред които масово изселване, незаконни заселвания, миниране на района и пълно унищожаване на инфраструктурата и културното наследство. Арменската сепаратистка идеология обаче получи подкрепата на някои западни политици, въпреки че те не преследваха идеологически цели, а по-скоро набираха дарения за предизборните си кампании. 

Най-голям проблем все още остава подходът на Запада към постконфликтната ситуация Армения-Азербайджан, който е такъв сякаш нищо не се е случило преди войната през 2020 г. или операцията през септември 2023 г. Този подход не отчита първопричината за настоящата ситуация, която произтича от събитията през 1987–1990 г., когато арменското ръководство реши да извърши пълно етническо прочистване на азербайджанците в Армения и насърчи етническо прочистване на азербайджанците в Карабах.

През по-голямата част от периода на окупацията (1993–2020 г.) Армения имаше подкрепата на Русия и беше основен застъпник за засилено руско присъствие в Южен Кавказ. Военната и политическа подкрепа на Русия изигра ключова роля в усилията на Армения да държи окупираните територии под свой контрол. В замяна на това Армения подкрепи сепаратизма в Грузия и Украйна, даже и под ръководството на действащия премиер Никол Пашинян, като изпрати свои войски в Сирия заедно с руските сили.

Действителната ситуация беше постоянно пренебрегвана или изопачавана в западните медии и политически кръгове. Този предубеден подход насърчи страната окупатор и сепаратистките сили в Карабах и подхрани нежеланието им да се вслушат в призивите за мир. Мирът в региона се нуждае от справедлив подход от страна на основните международни участници. Южен Кавказ преживя твърде много кръвопролития и западните медии и интелектуалци отчасти носят отговорност за това, че подхранват едностранен националистически наратив и подкрепят иредентистки проект.