Така наречената Дяволска комета преминава покрай Земята по пътя си около Слънцето. Изследовател, който изучава подобни явления, заяви пред Insider, че макар кометата да е голяма и необичайна, заплашителното ѝ име не означава, че тя представлява някаква заплаха за планетата ни.

Известна на учените като 12P/Pons-Brooks, кометата за последен път се е появявала в небето на Земята преди повече от 70 години. Съдейки по нейната яркост, астрономите са изчислили, че твърдата част на кометата, или нейното ядро, е с диаметър около 12,4 мили - приблизително два пъти по-голям от този на Еверест.

Обикновено кометите са широки между 0,6 и 1,8 мили, според Теди Карета, постдокторант в обсерваторията Лоуел във Флагстаф, Аризона.

"Знаем, че тя е голяма. Знаем, че е извънредно голяма. Знаем, че е рядкост.,-  казва Карета.

Знаем също, че вероятно ще бъде най-видима през следващата пролет, но не защото се е запътила към Земята. Всъщност, каза Карета, в най-близката си точка кометата все още ще бъде на около една и половина астрономически единици разстояние, или казано по друг начин: дори по-далеч от Земята, отколкото от Слънцето.

"Може да е достатъчно ярка, за да я видите с невъоръжено око или с бинокъл, но това не е така, защото ще е супер близо." - каза Карета - "Това е, защото като цяло е много ярка."
Всъщност кометата е едновременно ярка и много необичайна. Нейните "рога" всъщност са опашки от газ и прах, образувани от странна поредица от експлозивни избухвания, които учените все още не разбират. Две такива избухвания бяха наблюдавани тази година: първото през юли, а второто по-рано този месец.

Според Карета "избухването" е момент, в който кометите изведнъж стават много по-активни, изхвърляйки тонове газ и прах за кратък период от време. Когато това се случи, "кометата става много ярка и след това сякаш избледнява до предишната си яркост", каза той. "А при Pons-Brooks те са наистина много ярки - наистина много големи избухвания. И именно това прави тази комета толкова интересна за учените."

Тези избухвания са особено интересни поради тяхната честота и мястото, където се появяват. Една от теориите е, че кометите съдържат форми на лед, които, когато са изложени за първи път на слънчевата топлина, предизвикват нестабилни експлозии. Но тези експлозии обикновено се наблюдават по-близо до Слънцето. Според Карета "това може да се случи два пъти на пет години".

Кометата, напротив, експлодира сравнително често и, което е смущаващо, далеч от Слънцето. В момента тя е по-далеч от Марс, отбелязва Карета, където "просто не е толкова топло". Това повдига въпроса: "Откъде идва енергията, която захранва тези големи избухвания? И фактът, че тя очевидно може да прави това толкова много и често?"

Очаква се кометата да достигне максимална яркост в средата на април 2024 г., когато ще продължи своето 71,2-годишно пътуване около Слънцето. Астрономите, професионални или не, го очакват с нетърпение.

"Мисля, че много хора са наистина развълнувани от нея", каза Карета. /БГНЕС