Добре дошли в Гърция – страната на фрапето, древната мъдрост и… котките, които явно са еволюирали, за да ви чуят по-добре, когато клюкарствате за някого. Ако сте се разхождали из Санторини, Миконос или сте се опитвали да разберете разписанието на фериботите, няма как да не сте забелязали – местните котки не са просто котки. Те са митични създания с уши на радара и опашки, които могат да хванат сигнал чак от Олимп.

Някои твърдят, че ушите им са големи, за да се охлаждат в жегата. Други – че просто слушат повече клюки от таверните. А трети подозират, че това е нов генно-модифициран вид – котка-уокман, с дълга антена.

Егейската котка – Спарта в свят на Гарфилд-и

Гърците имат собствена порода – Егейската котка. За разлика от лъскавите котки в Instagram, тази не е обличана в костюми и не си прави селфи с капучино. Тя е оцелявала векове на острови, където най-близката храна е при рибарят, който я гони с метла. Без човешка намеса, без родословие – истински уличен боец. Котешкият Зорба.

Правилото на Алън: На топло уши растат

Биолозите, които нямат друга работа, освен да мерят котешки уши, се позовават на така нареченото Правило на Алън – принцип, според който животните в топли климати развиват по-дълги крайници и уши, за да се охлаждат. С други думи, ушите не са големи, защото са слушали твърде много гръцки драми, а защото работят като котешки климатици.

Северните котки, от своя страна, имат по-къси уши – не защото са интровертни, а защото не губят толкова от вътрешната си топлина. Ако на някой му се занимава, може да направи карта на Европа по дължината на ушите на котките.

Истината е, че няма официална статистика колко точно са по-дълги опашките на гръцките котки, но ако усетите как някакъв мъркащ локатор се увива около крака ви, бъдете сигурни – не сте в света на научната фантастика, а просто на някоя гръцка улица. Еволюцията си знае работата. И ако се чудите защо вие се потите, а котката лежи невъзмутимо в 40-градусова сянка – не е от мързел. Това е, както биха казали местните, животът.