В катедралата"Св. Александър Невски" в столицата беше отслужена празнична Света литургия от Мелнишкия епископ Герасим, гл. секретар на Светия синод, в деня, в който Българската православна църква отбеляза своето възстановяване на 10-ти май. През 1953 г. на тази дата Третият църковно-народен събор избира Пловдивския митрополит Кирил за български патриарх. До последно беше заявено, че патриарх Неофит ще пристигне в храма, но днес той така и не се появи. Миряните също останаха в неведение защо отецът не е спазил предварителната програма, която беше разпространена от Светия синод вчера. Една от най-вероятните причини е самият Неофит да е преценил или да е бил посъветван да не рискува заради коронавируса и струпването на хора в храма. 

Българската православна църква чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. На тази дата през 1953-та година Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх.

Възстановяването на Българската патриаршия се превръща във възрожденски идеал за родните ни църковни дейци. След десетилетни упорити църковно-национални борби през 1870 година е направена първата крачка чрез учредяването на Българската екзархия. Цариградската гръцка патриаршия обаче не признава султанския ферман и обявява българската църква за схизматична.

Изолацията от православния свят продължава цели 73 години. В края на Втората световна война Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година, църквата ни да възстанови патриаршеския си статут и да избере предстоятел - патриарх.

След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. негов заместник става патриарх Максим - най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи Българската патриаршия в продължение 41 години.