Когато на 2 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нови мащабни мита, светът се готвеше за нов скок на инфлацията, но три седмици по-късно все повече икономисти и политици са на мнение, че се случва точно обратното.

Митата може да се окажат далеч от това да стимулират инфлацията и да доведат до още по-голям спад на лихвените проценти в Европа.

Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече започнаха да коригират тона си, съобщи „Евронюз“, цитиран от БГНЕС. По-рано този месец Управителният съвет единодушно снижи лихвения процент по депозитното улеснение с 25 базисни точки до 2,25%, като председателят на ЕЦБ Кристин Лагард намекна, че е обсъждан и ход от 50 базисни точки.

Изглежда, че съобщението за митата в САЩ е наклонило позицията във Франкфурт, като сега политиците дават приоритет на рисковете за растежа.  

„Виждаме влиянието на тарифите върху индекса на мениджърите по поръчките, намеренията за покупка и наемане на персонал“, заяви Лагард в интервю за The Washington Post тази седмица, като обясни, че „митата вероятно имат по-скоро дезинфлационен, отколкото инфлационен характер“.

Лагард посочи също така, че на предстоящото си заседание през юни ЕЦБ вероятно ще преразгледа в посока надолу прогнозите си за растежа.   

От началото на април цените на петрола спаднаха с над 15%, а европейският холандски бенчмарк за природен газ TTF - с над 22%.  

Това охлаждане на енергийните пазари отговори на очакванията за забавяне на глобалния растеж, особено ако митата на САЩ ограничат търговските потоци и намалят доверието на бизнеса.