Агенция "Франс прес"

На 9 юни 370-те милиона избиратели в ЕС ще определят състава на следващия Европейски парламент (ЕП). Възхода на крайната десница, войната в Украйна и Зелената сделка са част от ключовите теми, около които кандидатите изградиха кампаниите си.

Възходът на крайната десница

Проучванията на общественото мнение предвиждат възход на крайната десница.

Това би трябвало да е от полза за двете основни крайно десни групи в ЕП: Европейските консерватори и реформисти, в чиито редици влизат „Италиански братя“ на италианския премиер Джорджа Мелони, и групата „Идентичност и демокрация“, която изхвърли заобиколената от политически скандали „Алтернатива за Германия“ (АзГ), но остава дом на Националния сбор на Марин Льо Пен.

Един от основните въпроси е към коя от двете групи ще се присъедини „Фидес“ – партията на унгарския премиер Виктор Орбан, който подобно на Льо Пен подържа тесни връзки с Кремъл.

Заедно крайнодесните сили теоретично могат да надделеят над най-голямата парламентарна група - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на Урсула фон дер Лайен. Те обаче остават разделени по няколко въпроса, включително дали да подкрепят Украйна в борбата ѝ срещу Русия.

Разпределяне на висшите постове

След изборите политическото съотношение на силите ще помогне да се определи кой ще получи висшите постове в основните институции на ЕС, най-вече в Европейската комисия (ЕК) и Европейския съвет.

Лидерите на 27-те държави членки ще се заемат с тази сложна задача на срещата на върха на 27-28 юни.

Фон дер Лайен се бори за нов петгодишен мандат като ръководител на ЕК и е смятана за основен претендент.

Но тя ще се нуждае не само от подкрепата на лидерите, но и от одобрението на бъдещия ЕП, което може да се усложни от нейните уговорки с Мелони, които вече разгневиха съюзниците от левицата.

Едно от имената, които циркулират като възможна алтернатива за шеф на ЕК, е Марио Драги, технократ, предшественик на Мелони на премиерския пост и уважаван бивш шеф на Европейската централна банка.

Зелената сделка

ЕС вече е постигнал напредък в амбициите си за неутрално въглеродно бъдеще, като е приел законодателство за постепенно премахване на автомобилите с вътрешно горене, забрана на вноса от обезлесени райони и въвеждане на граничен данък върху въглеродните емисии.

По-нататъшните инициативи обаче се сблъскват с препятствия - от страна на обременените домакинства, разгневените земеделски производители и лидерите, които призовават за „пауза“.

ЕНП на Фон дер Лайен застана на страната на крайно десните партии, за да обещае облекчаване на екологичните мерки с цел подпомагане на европейската промишленост и конкурентоспособност.

Социологическите проучвания сочат, че групата на Зелените в ЕП може да загуби около 40 % от местата си. Това е ясен знак, че околната среда слиза надолу в списъка с приоритети на избирателите в ЕС.

Украйна

Нахлуването на Русия в Украйна насочи вниманието на ЕС към необходимостта от укрепване на отбранителната индустрия на блока, но той изпитва трудности с намирането на средства.

Брюксел предлага стратегия на стойност 1,5 млрд. евро за подобряване на работата на отбранителния сектор, но тя все още трябва да бъде договорена.

Ако тя не може да бъде финансирана чрез съвместни заеми, както беше направено за финансирането на възстановяването след Ковид-19, въпросът ще бъде обсъждан в новия парламент при обсъждането на дългосрочния бюджет на ЕС.

Евродепутатите биха могли да се произнесат и по перспективите на Украйна един ден да се присъедини към блока, което е основно решение на лидерите, но изисква и зелена светлина от парламента.

Националния дневен ред

Въпреки че изборите са за евродепутати, гласоподавателите гласуват за национални партии, които се борят за място в законодателния орган.

Във Франция се очаква центристката партия „Ренесанс“ на президента Еманюел Макрон да бъде разгромена от крайнодясното Национално обединение на Марин Льо Пен.

Това ще нанесе смущаващ удар на Макрон, който се стреми да бъде гласът на стратегическото мислене на ЕС.

В Германия, където политическата енергия се изразходва за поддържане на управляващата коалиция от Зелени, либерали и социалисти, крайнодясната партия АзГ е на път да спечели около 15 % от гласовете, според проучванията на общественото мнение. Това би я поставило зад консервативния алианс ХДС-ХСС.

В Полша проевропейското правителство на премиера Доналд Туск, което пое властта в края на миналата година, провежда кампания в отговор на гнева на земеделските производители в страната, който се насърчава от опозиционната „Право и справедливост“.

В Словакия пък вотът ще провери подкрепата за приятелското към Русия правителство на Роберт Фицо, който преди по-малко от месец преживя опит за убийство. | БГНЕС