Андрей Гиздов разработи уникален за антропологията проект
Българин създаде уникално изобретение, което може да бъде използвано в антропологията и да подпомогне развитието на науката за ценни находки. Той е участник в европейския конкурс за млади надежди, чийто домакин е София.
Върху черепа на всеки един човек има т.нар. шев. С годините той се слива и става едно цяло. Програмата, която създава Андрей Гиздов, е компютърен алгоритъм, който изчислява с голяма точност на колко години е бил дадения череп.
Младият учен е завършил Природо-математическата гимназия в София. Занимава се предимно с компютърни науки, математика и физика. От рано проявява интерес към дигиталния свят.
Концепцията за проекта му е била представена на лагер, организиран от Ученическия институт по информатика и математика. Там била предложена подобна идея, която Гиздов променя и създава своя собствена програма.
Заради постиженията си, Андрей е един от тримата българи, избрани за участие в Европейския конкурс за млади изобретатели. Състезанието има много поощрителни награди и ползи, като едноседмичен стаж в патентно ведомство в Мюнхен, стаж в научно-изследователски институти в Европа, както и парични награди за първите трима.
Фактор
Върху черепа на всеки един човек има т.нар. шев. С годините той се слива и става едно цяло. Програмата, която създава Андрей Гиздов, е компютърен алгоритъм, който изчислява с голяма точност на колко години е бил дадения череп.
Младият учен е завършил Природо-математическата гимназия в София. Занимава се предимно с компютърни науки, математика и физика. От рано проявява интерес към дигиталния свят.
Концепцията за проекта му е била представена на лагер, организиран от Ученическия институт по информатика и математика. Там била предложена подобна идея, която Гиздов променя и създава своя собствена програма.
Заради постиженията си, Андрей е един от тримата българи, избрани за участие в Европейския конкурс за млади изобретатели. Състезанието има много поощрителни награди и ползи, като едноседмичен стаж в патентно ведомство в Мюнхен, стаж в научно-изследователски институти в Европа, както и парични награди за първите трима.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации