Огнян Минчев*

Съставът на новото 47 НС показва сериозно обновяване на българската политическа класа с представители на поколенията на 30 и 40 годишните. Това обновление бе очаквано и дължимо. През 90-те години управляващите екипи и ангажираните в политическа дейност активисти бяха сменяни бързо и хаотично. Недоволството от недоброто управление се изливаше в претенцията за бърза политическа промяна. Но промяната на управляващите елити сама по себе си не е гаранция за нищо. На власт в България идваха нови и нови, млади и по-млади лидери и партийни кадри: след Филип Димитров - Жан Виденов. След царските "юпита", блеснали на политическия небосклон с високо експертна безскрупулност - "Mr. Clean", Сергей Станишев, който стана председател на БСП и премиер почти веднага след като бе прекарал година две като редови сътрудник в международния отдел на своята партия. 

След 2005-2010 г. процесите на обновление на елита затихнаха и почти заглъхнаха. Новият силен човек начело на ГЕРБ - Бойко Борисов назначаваше млади или стари, по свой избор, но в еднакви роли - в ролите на послушни изпълнители на неговата воля. В ръководните среди на ГЕРБ се появиха доста представители на по-младите поколения, но никой сред тях не дръзваше да постави своята кандидатура за каквото и да е. Началникът беше този, който поставя кандидатурите. Сега в лицето на Кирил Петков и Асен Василев и техните сътрудници ние виждаме процес на заявено поколенческо обновление на политическия елит, подпомогнато от аналогични, но доста по-плахи процеси в ДБ и - донякъде - в БСП. Младите поколения идват обикновено с нов дневен ред - със своя дневен ред. Но това е само една предпоставка, а не гаранция за успешно обновление. 

Има още няколко важни предусловия за успешно обновление на политическия елит. Първо, наистина добра експертиза и достатъчен политически опит за да се управлява процесът на промяна. Второ, способност за сътрудничество с по-възрастните и по-опитни представители на политическия елит. Те може да са грешни - всички грешат повече или по-малко, но са и компетентни поради възможността да осмислят и оценят своя собствен опит в политическото управление. Младите обикновено не слушат старите. Но е добре да бъдат информирани за техните позиции и оценки на статуквото. Трето, младите искат радикална промяна, но е по-разумно да се задоволят с разумна промяна. Никой никога под слънцето не е успял да промени радикално и за добро завареното статукво, още по-малко - да го промени изцяло. Необходима е практична оценка за това какво и как може да бъде променено - и то така, че обществото да плати минимална цена на усилието да се трансформира. В България революциите и революционерите е крайно време да отидат в музея. Защото истинската структурна промяна е процес на заместване, а не процес на "изчегъртване". Последното се практикува от почерпени милиционери и посредствени солдафони, случайно оказали се на гребена на вълната - на върха на управлението. 

Трябва да пожелаем успех на младите политици, влезли в нови роли днес и занапред, защото всички имаме нужда от успех. Но трябва да знаем - и още по-важно, те самите трябва да знаят, че не са абонирани за успех. Ако искат да успеят, едно от най-важните неща, които трябва да направят още от сега е да скъсат своите връзки на зависимост с групировката "Граф Игнатиево на Дондуков", която е случайно попаднала там, и която упражнява власт без да поема публична отговорност. Безотговорността и посредствеността са възможно най-лошите съветници на една истинска политическа промяна.

*Коментарът е публикуван на страницата на анализатора във Фейсбук.