Андрей Пионтковски, kasparov.ru

Трите априлски дни (24, 25, 26) станаха повратни в 4-тата световна война, обявена от Путин на Запада. Дневният ред на войната засега не си поставя за цел унищожението на омразните Съединени щати, което е възможно да бъде постигнато само с цената на взаимно самоубийство в хода на пълномащабна ядрена война.
Този дневен ред е малко по-скромен: абсолютно доминиране над цялото постсъветско пространство, включително и "социалистическия лагер", разпускането на НАТО, унижение и дискредитация на САЩ като гарант за сигурността на Запада.
Като цяло, войната беше замислена като 

реванш за поражението на СССР 

в третата (Студена) световна война, така както Втората световна война беше за Германия опит за реванш за поражението в Първата.
И Дребосъчето се дуеше и гримасничеше по пълна програма, размахвайки своята ядрена тояга цели 15 години и, най накрая, получи своето. Западът, слуховете за чиято смърт се оказаха малко преувеличени, се яви на двубоя и много ясно обясни в Киев и Рамщайн своите цели в натрапената му от Кремъл война:

Военна победа на Украйна, 

възстановяване на териториалната и цялост, отслабване на режима на Дребосъка до такава степен, че нито той (нито неговите приемници) да не могат повече да повторят стореното от тях престъпление.
Нашият Рибентроп, все по-силно затягайки на врата си въжето, незабавно отговори по стандартния начин със заплахи за ядрени удари. Но този път се натъкна на единодушен презрителен отговор от своите западни колеги: "Пошел на ***, вслед за русским кораблем. (Върви на м....а си, след руския кораб!) Със своето безотговорно дрънкане само позориш високия си пост".
Както знаят редовните ми читатели, в последните години много пъти съм призовавал Запада да постави на мястото му разпищолилия се от безнаказаност ядрен шантажист. Но вместо това дълго време наблюдавахме все нови сеанси на умиротворяване на агресора от западните лидери.
Сред тях стана модно да започват изказванията си с дълъг списък на това, което те в никакъв случай НЯМА да направят в случай на руска агресия срещу Украйна. Апотеоз на това поведение стана пресконференцията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг след една от срещите на съюза. В продължение на 10 минути най-висшият ръководител на най-могъщия в света военно-политически блок, чупейки ръце, нервно повтаряше една и съща мантра: "Най-главната задача на НАТО е да не допусне ескалация на конфликта, да предотврати всяко съприкосновение с войските на РФ, да избегне трета световна война".
Може би, теоретично, това са правилните думи.
Но за насилниците от Буча и техният побъркан главнокомандващ те прозвучаха като "Давайте, братя!".
Тогава писах, че честта на САЩ и на Запада като цяло може да бъде спасена от едно телефонно обаждане на Марк Мили, командващ обединените сили на НАТО:
"Добро утро, генерал Герасимов. На нас ни е добре известен замисълът на Путин-Патрушев за ограничена ядрена война със САЩ и НАТО, в която вие планирате да ни победите, значително отстъпвайки ни във всичко — в икономическата, технологичната и военната сфери.
Ние подробно анализирахме плана ви в документа "А Strategy for Deterring Russian Nuclear De-Escalation Strikes: Limited Nuclear reprisal". За всеки случай, ако подчинените ви не са ви докладвали, изпращам ви текста. Същината на стратегията е в това, че нашият отговор на вашият първи удар няма да бъде surrender (капитулация), както кой знае защо е твърдо убеден вашият бос, а

 limited nuclear response

 (ограничен ядрен отговор).
За да осигурим този отговор по чувствителни за противника цели, ние сме подготвени с най-новите образци ядрено оръжие: ядрени бойни глави W76-2 с малка мощност (5-7 килотона) за ракети Trident II бяха разположени, както ви е добре известно, на подводници, клас "Охайо". Впрочем, те имат способността да поразяват бункери на голяма дълбочина.
Настоятелно предлагам в потенциалните сблъсъци да се ограничим в използването изключително на конвенционални средства. Всяка ядрена ескалация няма да ви донесе никакво преимущество. Никой от вас няма да попадне в рая. Още по-малко вашият началник. Доложете ме, моля".
Във Вашингтон е известно, че  подобен разговор действително се е състояла през втората седмица на април.
По данни на електронното разузнаване на САЩ, той е произвел нужното впечатление на населението на бункера, което сляпо вярва в доктрината на Патрушев.
Но още по-големи психологически метаморфози се случиха в самия Вашингтон и сред висшия западен политически елит в цяло. Хората сякаш се разкрепостиха, изправиха рамене и 

отхвърлиха от себе си унизителната почтителност към злобното джудже,

 което ги принуждаваше да стоят на опашка за правото да поседят с него на огромната му маса.
Само преди няколко месеца МИД-овският нахалник (визира се министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров) крещеше на 16-те страни от Централна Европа: събирайте си партакешите и изчезвайте оттук!
И това се възприемаше като нещо нормално. 
Нека сега да крещи на Швеция и Финландия.
Причината за стремителната еволюция на западното политическо съзнание е очевидна. 
Народът, който според прогнозите на най-добрите анализатори на Пентагона трябваше на третия ден от войната да изгуби столицата си, победи в битката за Киев и днес побеждава в битката за Украйна.
След всяка световна война възниква нова система на международните отношения. И тя се формира от държавите-победителки. Техният брой обикновено се увеличава с наближаването на парада на победата. 
В 4-тата световна война дълго време се сражаваше сама една държава, днес те вече са 41.
И в заключение, няколко думи за страната, която проигра своя war of choice. Цялата горчивина и цялата драма на позорното поражение на Русия още е в бъдещето, но страната вече понесе най-голямото морално поражение в своята история.
Канцлерът на Германия неотдавна заяви, че германците най-после са преодолели своя комплекс за вина за престъпленията на хитлеристка Германия. 77 години те "отмиваха" Хитлер. 
Колко години ще ни се наложи да се "отмиваме" от Путин?
И кога на канцлера на Прекрасната Русия от Бъдещето ще му разрешат да отиде в Буча и

да падне на колене

пред мястото, където руските (бурятските, чеченските) мъже измъчваха, насилваха и убиваха украински жени и деца?
И ще има ли изобщо такава длъжност - ръководител на Русия?
Дълго време не можех да разбера защо кремълските умници са избрали именно Z, за да бележат своите злодеяния.
Може би, е сработило подсъзнанието им, защото Z е последната буква на латинската азбука.
След Z вече няма нищо.
Не-хората, белязани с превърналия се вече в дяволски знак Z, са обречени да напуснат историята.

Превод: Faktor.bg