Димитър Попов

Скандалът, който избухна заради стихотворението „Аз съм българче“ е брилянтен пример за това как руската пропаганда в България паразитира върху убеждението на една не малка част от българите, че Европа е разюздан либерален разврат и глобален опит да бъдат унищожени националните държави, а Русия е консервативния защитник на патриотично настроените нации, които пазят своите национални държави от унищожение.
Звучи удивително, че либерализмът, чието основно достижение е свободният пазар, грандиозният ръст на икономиката, високият стандарт на живот и отворените граници– все неща, които самите българи смятат за най-голяма привилегия - се смята за основен враг на българщината.
За съжаление обаче, либерализмът като политическа доктрина има и тъмна страна и тъкмо там, 

в тъмното, паразитира успешно руската пропаганда

 Затова и случаят с „Аз съм българче“ има измерение на по-дълбоко ниво, извън пропагандните клишета.
Ето какво всъщност беше написала в „Свободна Европа“ Светла Енчева, от чийто коментар тръгна скандалът. Тя пише, че "…няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им".

В тази сравнително безобидна мисъл се крие една опасна либерална доктрина, която хвърля в паника не само българите, а и повечето европейци напоследък. И тя е синтезирана в това, че имигрантите и техните деца, вместо да се асимилират в европейските общества, изучавайки и приемайки езика, традициите, културата на европейските народи, трябва да останат различни и те самите трябва да научат европейските деца на своите особености, с които всички трябва да свикваме. С две думи - не бива да променяме тях, а децата си, така че те да заприличат на тях и да им създадат подходяща и близка до техните разбирания и традиции среда на живот. 
Тази идея има продължение, което засяга и националната държава. Либералната теория предполага, че няма различни етноси, раси, цивилизации и култури; че всички хора са еднакви и те могат да живеят заедно в една държава, като се учат едни други на своите традиции. Тя предполага също, че етно националните държави са отживелица, която пречи на тази всеобща идилия. По тази причина държавите, основани върху етно-национален модел, трябва да се променят. Пристигането на имигранти в Европа е шанс за промяна и на образователната система, смятат либералите, защото имигрантите без друго променят структурата на европейските общества в посока, която изключва националната държава.

На другия полюс са консервативните мислители, които смятат, че съвместното съжителство на различни цивилизации в една държава е невъзможно, защото води до войни; между цивилизациите трябва да има граници, които да не се прекрачват. Патриотизмът е основен белег на националната идентичност, той е свързан с етнос, култура и религия, и е фундамента, върху който се гради националната общност. Неговото отричане трябва да е наказуемо, защото обрича обществата и самите държави на разпад и загуба на територии, тъй като нищо по-добро от националната държава до момента не е измислено.
В Европа вече има и крайни либерали, и радикални консерватори. Житейската истина е някъде по средата обаче. Българите например не сме консерватори, които мразят имигрантите изобщо. Всички социални изследвания показват, че нямаме нищо против украинци, арменци, или други имигранти от християнски общества. Хората твърдят, че те се адаптират и че се разбират с тях. Проблемът идва, когато става дума за имигранти от ислямския Изток. Над 70% от българите не искат такива имигранти и причините за нас са исторически обосновани. В България от столетия живеят мюсюлмани, българското общество е постигнало с тях историческо и религиозно равновесие, което позволява всички да бъдем част от една националната общност. Пристигането на нови маси от мюсюлмани може да наруши този баланс и тъкмо по тази причина мнозинството българи отричат такава перспектива. Тук няма теория, няма консерватизъм, а обикновен здрав разум. 
Социологията в Европа напоследък показва, че повечето от самите европейци, иначе възпитавани в либералните постановки за толерантност и търпимост, вече споделят далеч по консервативни житейски нагласи. И там такива имигранти не са желани, защото се оказа, че второ, трето и четвърто поколение техни деца, се превърнаха в

 развъдник на тероризъм, 

който стана символ на една враждебна на Европа цивилизация – ислямската. Такива нагласи дават път на радикали, на евроскептицизма и на убеждението, че ЕС и националната държава са заклети врагове.
Тъкмо върху такива нагласи успешно паразитира руската пропаганда. В случая с „Аз съм българче“, проруските медии доведоха либералната мантра за имигрантите до абсурда, че правителство взело решение да изхвърли стихотворението на Вазов от учебниците. Клишето беше право в десетката – казано в „Свободна Европа“, правителството е либерално и евроатлантическо, значи „Аз съм българче“ пада… Отзвукът от това пропагандно клише далеч надхвърли границите на самия стих, защото засегна по-дълбоките страхове на българите, че някой непрекъснато копае под основите на българската държава и заплашва бъдещето на децата ни.
Заради успешната руска пропаганда много българи днес наричат патриотични партиите, които развяват руски знамена, бранят с телата си съветски паметници и пеят руски песни за войната и мира. Те се възхищават на Медведев, който написал в Инстаграм, че Русия имала пълното право да изтрие от лицето на земята Украйна, защото това била руска територия, и тя нямало да позволи там да съществува друга национална държава, която да я дразни с присъствието си. И дори ръкопляскаха на един заместник председател на Руската дума, който предлагаше Русия да предизвика протести на заселените по българското Черноморие руснаци, а после да изпрати освободителна армия, която да анексира и нашето Черноморие. 

Как патриотично настроени българи се възхищават на такива хора, не може да бъде обяснено с нормалната логика, а само с национален травматизъм. Ето защо непрекъснатите опити на либерални експериментатори да бърникат из образователната система и да внедряват в нея своите екзотични идеи, като тази, че образованието не трябвало да бъде етническо, защото обиждало децата на имигрантите, са постоянен

 повод за объркване на травмираните патриоти

Русия не е представител на консерватизма и не предлага защита на националните държави от либералния европейски разгул. Русия е империя, която се опитва да унищожава национални държави и отново да завладее Европа. Това е в основата на нейната политика, както се доказва и от войната срещу Украйна. 
Ето защо сложните дискусии за либерализъм и консерватизъм са излишни. Нещата са далеч по прости и елементарни, мен ако питате, а лечението е добре известно. Необходимо е властите да вземат твърди мерки срещу руската пропаганда. Наскоро се разбра, че в Германия готвят забрана за партии като Алтернатива за Германия, които откровено пропагандират руски интереси. Какво пречи и в България да се направи нещо по въпроса? 
У нас има много партии и медии, които открито служат на Москва и даже получават ордени за тази работа… Защо например специалните служби, за които така и не се разбра от кого се управляват всъщност, най-сетне да не осветят финансирането на такива партии и медии. Могат също да профилактират съответните журналисти, наричани четирихилядници по сумата, която получават от руското посолство, и дори да респектират онези, които демонстрират своето руско национално самосъзнание в обществените медии. Термините „профилактирам“ и „респектирам“ са от наръчника на службите и са важна част от техните задължения по опазването на националната сигурност.
Такива мерки ще са далеч по на място от дискусиите на тема национална идентичност и национална държава. Защото лозето не ще молитва, иска мотика…