Димитър Попов

Първите анализи на резултатите от тези местни избори не предвещават трусове пред настоящото правителство. Не се случи чудото, което някои прогнозираха - партиите в управлението да получат по-малко от половината гласове в страната, което щеше да бъде повод за 

пренареждане на цялата некоалиция,

 наречена сглобка. 
ГЕРБ сигурно ще изгуби няколко областни града, ПП-ДБ ще спечелят София, Възраждане ще имат съветници в повече общини, и това на практика ще бъдат всички промени, които местните избори ще донесат. 
По-важни са обаче някои тенденции, които за партиите в управлението са обезпокоителни. В листите за общински съветници, по които се определя електоралната партийна тежест, ПП-ДБ регистрират много слаби резултати извън София. Най-висок процент имат в Разград – 23%. В останалите областни градове имат между 6 и 14%, и никъде, освен в София, те не получават превес над ГЕРБ. 

Тъй като тази картина не е за хвалба, на някой в ПП му е хрумнала идеята да се хвалят, че София всъщност била България, защото една трета от населението на страната живеело там. По този повод някой трябва да напомни, че времето на градовете-държави е отминало, иначе Киро и компания може да обявят София за независима, а Васил Терзиев за неин премиер! 

Срив в доверието

 има не само към ПП, но и към ГЕРБ. В Ямбол например партията на Борисов не издигна кандидат за кмет, подкрепи кандидат на друга партия, без да направи коалиция и сега, в 37 местния ямболски общински съвет, ГЕРБ ще има само 4 съветника, ПП-ДБ двама, а партия, за която никой не беше чувал, ще има пълно мнозинство и кмет отгоре.
Случаят в Ямбол е показателен за недоволството от сглобката, което отваря голяма ниша за нови партийни проекти. Всеки, който на бъдещи парламентарни избори успешно се обяви за алтернатива на ГЕРБ и ПП-ДБ, със сигурност ще изненада всички социолози.
Иначе ГЕРБ запазва своето влияние в страната и може да обяви местните избори за победа, независимо от загубата на София и Русе. Подкрепата за правителството на Денков- Габриел също си остава твърда.

Това обаче не означава, че Борисов изключва предсрочните избори догодина. Напротив, слабите резултати на ПП-ДБ сега, както и тенденциите към срив в тяхната подкрепа може да станат изкушение за ГЕРБ и през март, когато идва ротацията, на Борисов да му се прииска ново политическо статукво.
Не е тайна, че идеята на ГЕРБ и на ДПС е да се освободят от ПП, като я направят маргинална партия с 4-5% подкрепа, и я изхвърлят от политическата сцена изобщо. В морален и политически план тази идея има легитимност, доколкото Киро и останалите показват политическа неграмотност, алчност и необичайна човешка глупост, която дори за нашите ширини граничи с дебилизъм. 

Най-пресен е случая с отмененото машинно гласуване и доклада на ДАНС. Един арогантен и некадърен заместник министър снима кодовете на машините пред камери, погазвайки закона, според който до машините е забранено да се използват електронни устройства, телефони и флашки. Отгоре на всичкото е записан да казва, че щял да си поиграе с кодовете у дома, което вече е престъпление по същия закон! А по същото време, неговият началник, министъра на електронното управление, прави още по-голям скандала, като ни в клин, ни в ръкав се оплаква, че заради едни обществени поръчки за 640 милиона лева, бил притискан от Киро, който искал парите да отидат при негови партийни фирми. И човекът искрено и лично си признава, че партийният лидер заплашвал и децата му!
Медиите скриха тези случаи, политолози ги коментираха като детински глупости, но си давам сметка, че 

човешката глупост няма граници

 и е опасна. Припомням само нескопосания опит за такса върху преноса на газ по Турски поток, който ще завърши с провал не защото такава такса е лоша идея, а защото сметката е направена”без кръчмаря”. 
Тези и други такива случаи водят до политическа изолация на ПП и срив в доверието към тях. В парламента те вече скъсаха с бившите от ИТН, от БСП и от Възраждане,  сега зависят само от врага си Борисов, а местните избори показват, че в страната ПП са отдавна в изолация и не са желан партньор за местни коалиции.
В същото време участието им в сглобката създава напрежение сред техния електорат и увеличава тежестта на най-радикалните им ядра, които в София засега имат влияние, но в областните градове събират 8-9% подкрепа, а в селата нямат никаква. Преди изборите национални социологически проучвания показваха, че ПП-ДБ губят 6 пункта подкрепа в сравнение с април. Тенденцията, която местните избори очертават, е да губят още в бъдеще.

Освен това от ГЕРБ ще дебнат всеки случай на корупция или на глупост, за да правят политически скандали. Те ще продължат да клатят правителството и в следващите месеци, с намерението да дискредитират ПП-ДБ като мандатоносител. Ако тактиката на Борисов успее и през март следващата година социолозите му гарантират, че ПП-ДБ е станала трета политическа сила, след ДПС или Възраждане, Борисов със сигурност ще откаже ротацията, ще свали това правителство и ще поиска нови предсрочни избори.
За онези, които не вярват на такава прогноза и разчитат, че посолството няма да я позволи, ще напомня, че ако втора политическа сила стане Възраждане, Борисов и Пеевски ще получат подкрепа за свое правителство от всички съюзнически посолства. Без изключение!
Иначе, ако гледаме избирателната активност трябва да признаем, че 

България удари ново дъно

 по този показател. Очевидно отвращението от партиите се превръща в отвращение към самия политически процес, част от който са и изборите, а това е най – опасната тенденция в българската политика. Стигнем ли до предсрочни парламентарни догодина, може да гласуват само една трета от избирателите и това да постави под въпрос самата легитимност на изборните резултати. 
Освен социолозите, които се тревожат от тази тенденции, никой политик не е показал, че намаляващия електорат му пречи да спи. Те разчитат на твърдите ядра, които оформят партийните агитки, и пет пари не дават за онези, вече 64%, които отказват да гласуват.