Иван Анчев*, Атлантически съвет на България

На 15 август британски медии оповестиха с шестмесечно закъснение задържането във Великобритания на трима български граждани, заподозрени в шпионаж в полза на Русия. Отлагане на оповестяването с близо половин година е срещана практика в контрашпионажа. Подобно забавяне дава възможност за провеждането на т.нар. оперативна игра с противника, даваща възможност за подаване на дезинформация, с цел придобиване на оперативни ползи. Също така дава възможност за проследяване на допълнителни връзки на извършителите и свързаните с тях лица, или за изготвяне на експертизи и анализи. В случая интересен е не самият факт на задържането на поредните шпиони работещи за вражеска страна. Русия/СССР и Великобритания имат дълга история на подобни 

противоборства на тихия фронт,

 като Кеймбриджката петорка е само върхът на айсберга. По-интересното в случая е самият профил на задържаните лица – несвързани пряко с британското правителство, т.е. непопадащи директно в радара на службите. В същото време граждани на държава от ЕС, с право да пътуват безпроблемно из цялото европейско пространство. Намерените у задържаните паспорти, лични карти и документи от Обединеното кралство, България, Франция, Италия, Испания, Хърватия, Словения, Гърция и Чехия само показват нагледно географските възможности за действие на групата. Според британските медии единият от задържаните е 45 годишен български гражданин с предходна принадлежност към държавния апарат на Република България. Защо ли не се учудвам, че е работил именно в сферата на енергетиката, където руската Пета колона отдавна е пуснала своите дебели и много дълбоки корени. След „служба в полза на Родината“ (коя ли е тя обаче за него?) отива в Русия, където започва бизнес, може би за да легализира парите, които е получил в България, но в полза на Москва, по време на българската си държавна служба. Може би и за да избели бъдещите подаяния от Москва за шпионската си дейност на враждебния Албион. Перфектна схема – простичка, но именно за това – много ефикасна. 

 Другите двама задържани българи (пак според британските медии), регистрирали НПО и доброволно помагали за уреждане на документални проблеми на други българи, пребиваващи на Острова. Всеки консулски служител работил в посолството ни в Лондон ще ви каже, че сред най-често срещаните административни неволи за нашите сънародници във Великобритания, най-вече измежду българските граждани от ромски произход, са „изгубени“ паспорт или лична карта. Колко от тези „изгубени“ паспорти и лични карти са 

поели по посока на Москва,

 чрез българо-руските шпиони от задържаната група, можем само да гадаем… Но явно алтруистичната дейност чрез НПО-то не е била достатъчна на нашите двама сънародници, поставили се в услуга на Москва, та са се и записали като членове на секционни избирателни комисии. Колко лични данни на гласували наши съграждани са попаднали в ръцете им, а оттам в Москва, вече се страхувам дори да прогнозирам. 

Някой русоРоб би определил целият този скандален случай като „шпионски водевил“. Но случаят категорично не е водевилен. Дори напротив. Този случай показва ясна тенденция към всеобхватният и все по-тотален шпионаж към който се насочва Руската федерация. След като по полетата на Украйна се видя абсолютната несъстоятелност на руската армия е ред да се превключи на по-ниска предавка, но работеща далеч по-ефективно. В професионалните среди е общопризнат факт, че руснаците са много добри в дезинформацията. Плодовете им могат да бъдат видени най-лесно в България. Признато добри са и в инфилтрирането на нелегали. За тази дейност от особено значение е именно придобиването на оригинални (нефалшифицирани) документи за самоличност, данни от ЕСГРАОН (помните ли за една такава арестувана, именно за шпионаж в полза на Русия, общинска служителка в България?), документи от всякакво естество, плюс релевантна и надеждна биографична информация. 

Е, „българската“ (съвсем умишлени кавички) група във Великобритания е правила именно това. Като прибавим към тази дейност  фалшивите информационни сайтове, фабриките за тролове, намесата в различните избори в демократичните европейски общества, инспирираните именно от Русия обществени недоволства („жълти жилетки“ във Франция, палежи на Корана в Швеция и произтичащите от това бунтове и т.н.), следва да си зададем фундаменталния въпрос:

 „Подготвена ли е Европа за руската диверсия?“

 От това което се вижда и наблюдава през последното десетилетие, отговорът е категоричен – Не! Европа продължава да подценява руската заплаха. А тази заплаха е все по-ясна, все по-видима и все по-дълбока за европейските демократични общества. Не е по силите на нито една европейска държава сама да се справи с руската заплаха на свое, национално, ниво. Междунационалните европейски работни групи по линия на разузнаването и контраразузнаването са ефективни, но вече трябва да бъдат надградени с нови функционални възможности. Това може да стане само чрез 

създаване на единна общоевропейска агенция,

 по подобие на Европол, която да има за основна задача противодействието на руските асиметрични заплахи срещу обединена Европа. Тази Агенция трябва да наблюдава общоевропейската среда за сигурност, отчитайки руските действия в глобален план. Защото един военен преврат в Нигер или в Чад, инспириран или пряко подкрепен от Русия, може да има опустошителни резултати за Европа. Който не вярва – да попита Франция… Тази Агенция трябва да координира събирането на разузнавателна информация за руските активи в Европа и близката й периферия, да наблюдава търговско-икономическите дейности между Европа и държави като Турция или средноазиатските бивши съветски републики, през които биха могли да бъдат заобиколени санкциите. Тази Агенция трябва да координира цялостното противодействие срещу руската дезинформация – от ниво „…а пък Захарова каза“ до тролските групи тровещи социалните мрежи и предизвикващи значими последствия за Европа, като Брекзит, например. 
Ако Европа продължава да спи дълбок сън по отношение на Русия, рискува кротко да умре в съня си.  Carthago delenda est!

*Авторът е доктор по национална сигурност, дългогодишен задграничен представител на МВР в САЩ, Канада и Мексико. Завършил е Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния).