Димитър Попов

Поведението на политическите партии в България си остава все така необяснимо от рационална гледна точка. Както и да го мислим, партиите нямат оправдание за липсата на правителство, освен ако не приемем, че те са 

две актьорски трупи, които играят в две различни пиеси, 

с два различни финала, и с двама различни режисьори, наричани за краткост „посолствата“. 
Първият сценарий се нарича евроатлантическо редовно правителство. Актьорите в него се мразят искрено и това силно им личи на сцената. Всеки път обаче, когато понечат да се сбият пред публиката, сценариста им напомня правилните реплики и пиесата продължава отново. По сценарий трябва на финала да видим политическо семейство между ГЕРБ и ПП-ДБ, начело с алфа-мъжкаря Денков. 

Трупата на ПП-ДБ обаче се състои от случайни хора, които се вмъкнаха в политиката по втория начин, с ала бала, без никакъв актьорски и политически опит. Те трудно заучават репликите, трудно влизат в роля също - ту играят либерали, ту троцкисти, ту направо болшевики, и непрекъснато объркват публиката - коя пиеса всъщност гледа. Въпреки това комбинацията от посолството и почти 10% от българското население, което се оказа лично мразещо Борисов, им дадоха самочувствието на главен герой в тази пиеса. Ето защо, дори след записа на Националния им съвет, те продължават да се държат като нахакан младоженец, на когото булката ГЕРБ вече е пристанала и няма къде да бяга. 
В същия сценарий Борисов играе най-слабата си роля досега – на нещастна и обезчестена невеста. На пръв поглед няма никаква причина да е нещастен – той спечели изборите, зад него партията е монолитна, има сигнали, че излиза от международна изолация. Защо тогава се съгласява с всичките прищевки на Киро и Асен да си правят тяхно правителство, наемайки депутатите на ГЕРБ за масовка?
Причината е пак в сценария, където има специална сцена, озаглавена „Списък Магнитски”. Ако публиката чуе в тази сцена името на Борисов, това ще му осигури стигматизация за пране  на руски пари и изхвърляне от българската политика завинаги. А той не иска да се пенсионира. Ето защо играе ролята, която са му дали без да се оплаква, защото от дългия си опит знае, че когато боли, е по-добре да не мърдаш...
Та ето как двете най-големи партии ту се прегръщат, ту се ритат под масата, но не прекъсват цялата пиеса, защото третата, невидима страна зад кулисите, наречена от Асен Василев 

„Посолството”, може да спусне завесата по някое време


В другия сценарий събитията се развиват по същото време и на същата сцена, но под диктовката на другото посолство в София. Главният герой е Румен Радев. Актьорите край него са проруска кохорта от партии и организации, които славят Кремъл, президентското управление и самия Радев. Финалът в този сценарий е президентска република, разсипани партии, отчаяни избиратели, референдум за НАТО и вечна дружба с Кремъл. Пречка за такъв финал е само редовно правителство, и то евроатлантическо. Затова 

цялата държавна власт е впрегната да провали този вариант

 Получи се и парадокс - Главния прокурор, който искаше да арестува Путин, се оказа в лагера на Радев. Причината – стана жертва в преговорите на ГЕРБ и ПП-ДБ,  и сега се бори за главата си.
Свободните от ангажимент актьори, като ДПС и ИТН, също се лутат в мрака. Засега не ги наемат нито в едната, нито в другата трупа, а те кибичат отстрани, викат у-у-у на всички и се тюхкат, че държавата без тях отивала „на кино“.
Естествено, това което описвам, прилича на конспиративна теория. Ще кажете, че всъщност българските политици, поради глупост и некадърност, сами забъркват кашата и хаоса, в който се намираме. Разчистват лични сметки и това е проблема. Няма никакви сценарии, никакви посолства! 
Без съмнение политиците ни са некадърни и глупави. Винаги са били такива. Те не са в състояние да следват стратегическа държавна политика дълго време, без поне един обратен завой. Само че държавата ни е поела ангажименти към международни блокове и институции, на които разчита и за своята сигурност, и за своето благоденствие. Извинявайте, ама ние сме съюзник в НАТО, и по време на война се държим като нафиркан войник, който не знае нито къде му е пушката, нито къде е фронтът, нито кой е врага. Налага се някой да му хвърли една кофа студена вода на главата, за да изтрезнее, нали! И после да му покаже окопите и всичко останало. Докато се държим така,

 посолствата ще правят сценарии за  изтрезняване, 

и в това няма нищо странно. Лошото е, ако пияндето попадне в ръцете на врага, както е на път да се случи и с България. Те тогава ще видим на практика какво е да си пленник на още по нафиркани руски казаци.
Та ако искаме сценариите да не идват от посолствата, а да ги пишем сами, ще трябва да осъзнаем най-накрая истината - че големия враг на всички партии, на парламентарната република, е Румен Радев. Неговите опити да саботира редовни правителствата и да управлява сам, без да се съобразява нито с конституцията, нито със законите, вече го класифицират като 

кандидат за диктатор

 При това с пагони и с нагласа да използва армията. Не беше случайно, че няколко бивши офицери, приближени до Радев и зависими от Кремъл, призоваха за бунт с открито искане за намеса на военните в полза на президента. Не е случайно също, че Възраждане говорят за лагери и за унищожаване на враговете, които в техните очи са все противници на Кремъл.
Вече се видя колко много сбъркаха онези, които преизбраха Радев за президент, защото вярваха, че е натовски генерал. Ще сбъркат и другите, които сега го оправдават, че все пак действал в някакви рамки и спазвал конституцията. Не, не я спазва! Тя му отесня. Той отдавна изпълнява сценарий, написан от Кремъл. В него всичко е позволено, стига да блокира пълната интеграция на България в ЕС и НАТО и да превърне държавата в евразийска сатрапия. 
Ето защо, след атаката на службите и на служебните министри срещу евроатлантическите партии, очаквам от президента нова провокация в съвсем близко време. Може би ще я видим, когато папката с министрите на ГЕРБ и ПП-ДБ е попълнена и парламента поеме цялата власт от ръцете на Радев.  
Дали той ще ни организира улични сблъсъци, липсваща полиция, кръв, а после отмяна на мандата и еднолична президентска власт за някакъв уж кратък период от време, не знам. Възможни са всякакви варианти с такива изобретателни сценаристи, като тези в Кремъл, и с такива амбициозни генерали като Радев и шайката около него.
Затова онези двете партии да си научат най-накрая ролите и да довършат пиесата, която разиграват вече 2 месеца. Вече знаем финала на теория, нека да го видим и на сцената, пред цялата публика. И дано не е финал от театъра на абсурда…