Лилия Шевцова, руски политолог

Беларуската драма е последен акт от разпада на СССР. Беларусите слагат точка на мъчителния десетилетен процес, като размразяват последните парчета съветизъм.
И Западът, и Русия се оказаха неподготвени за беларуския протест. Събитията в Минск показаха, че конфликтът между диктаторската власт и изборната й легитимност може да бъде решен само по два начина: или с отказ от избори, или с отказ от диктатура. Иначе държавата навлиза в непредвидима турбуленция.
Беларус се превърна и в 

тест за Запада, 

който като глобален проект винаги е отстоявал демократичните ценности. Западът не издържа този тест. „Само да не се повтори украинският сценарий! Дано с нещо да не предизвикаме Русия!”, бяха страховете, които формираха и обясняваха западната реакция през беларуския август.
Проблемът произтича не само от лицемерието на западните елити, но и от самия западен модел, изграден върху принципа „конфликтите винаги трябва да бъдат решавани чрез компромис”. Подобен модел е безсилен да развърже възела при сблъсък между общество и диктатор, ако диктаторът е решил да не отстъпва. Западът не е готов за пряка конфронтация с ядрена държава, която гледа на света през призмата на баланса на силите и ядреното възпиране.
На 30 август повече от 100 000 граждани на Беларус „честитиха” рождения ден на Лукашенко и учтиво му препоръчаха да върви на майка си в...
Кремъл има основание да бъде доволен: либералните демокрации признаха руската сфера на влияние и оставането на Беларус в нея.
За западната общност „арменският сценарий” би бил оптималният вариант: режимът да бъде сменен, но страната да остане в сферата на руските интереси. Путинова Русия предпочете друга версия: и да запази властта на Лукашенко, и Беларус да остане в гравитационното поле на Руската федерация.
Още на 27 август президентът Путин изрази подкрепата си за Лукашенко, като му обеща „резерв от служители на правоохранителните органи”, ако „ситуацията излезе извън контрол”. Това бе директна заплаха срещу Запада и беларуската опозиция, че ще ги ударят през пръстите, ако не слушат. 
Кремъл реши, че моментът е достатъчно удобен, за да демонстрира кой е истинският лидер в тази част на Европа. В Русия Лукашенко се радва на 57 % подкрепа от анкетираните руснаци, като само 25 % от респондентите одобряват масовия протест на беларуските граждани.
Логично възниква въпросът 

кога Путин ще започне десанта на «резерва правоохранители»

 Когато още стотици хиляди граждани се изсипята по улиците и площадите? Или руският управник разчита повече на благоразумието на протестиращите, които не биха се осмелили да дърпат дявола за опашката. Но ако все пак посмеят?
Междувременно Беларус се превърна в тест и за Москва. В Кремъл не могат да бъдат сигурни докога обсаденият в леговището му Лукашенко ще се държи прилично. Защото управляващият повече от четвърт век „лидер” не спада към хората, които биха пълзяли или коленичили пред Кремъл. При всички случаи лукавият Лука ще се извърта, ще лъже, ще шантажира. Кой би дал гаранции, че в определен момент диктаторът в Минск няма да прибегне до провокация спрямо НАТО, за която ще трябва да се разплаща поръчителят му от Москва?
Заговорите на диктаторите, извършвани зад гърба и за сметка на народите, винаги са представлявали сметка без кръчмаря
Пределно ни е ясно, че при по-сериозна заплаха за властта и за физическото му оцеляване той ще инспирира „диверсия” от «екстремистки елементи», след като Путин се обяви „пред света и пред града”, че е негов поръчител (и заложник).
Разбира се, в Кремъл обсъждат и възможностите 

„татенцето” да бъде сменено

 Защото виждат по-добри варианти да контролират бушуваща Беларус от изчерпания и компроментиран васал. Но смяната най-вероятно е отложена за бъдещето.
Подкрепата за Лукашенко означава, че Русия ще тегли на буксир белоруската икономика и ще се разплаща политически за насилието, упражнявано от Лукашенко. Шокираща е решителността, с която Путин рефинансира беларуския държавен дълг, възлизащ на 1 млрд. долара.
Дали руските данъкоплатци са готови да поемат и тези разходи? Дали руските управници си дават сметка, че като удължават агонията на буферната Беларус, качват на раменете си още една фалирала държава?
При всички случаи Путиновият режим разбира, че с подкрепата за Лукашенко няма как да не ескалират антируските настроения сред беларуските граждани. При което конфликтът между власт и общество неминуемо се превръща в геополитическа криза, при която беларусите ще преразгледат и ще преоценят «братските отношения» с Русия.
Подкрепата за Лукашенко стоварва върху РФ и отговорността за садизма и насилията на последния европейски съюзник на Кремъл, както и отговорност за съдбата на измъчваните, за незаконно арестуваните и за безследно изчезналите беларуски граждани.
Пред Русия с цялата си сериозност изниква и отговорността за желанието на Лукашенко да превърне Беларус в сталинградски плацдарм за война срещу Запада.
Беларус даде шанс на Путин да си върне членството във Висшата лига на великите сили. Глобалният концерт на големите музиканти вече не е възможен без балалайката на Вл. Путин. Скоро ще разберем каква е била цената, платена от режима в Москва.
Но да не отписваме и ролята на Запада, въпреки беларуския неуспех на либералните демокрации. Защото демократична Беларус разполага с единно европейско лоби в лицето на балтийските и на скандинавските държави плюс Полша. Десетки хиляди хора в Литва образуваха жива верига, за да изразят моралната си подкрепа за беларуския протест.

Да, машината на Запада се задвижва твърде бавно. Но трудно може да бъде спряна, когато набере обороти. Остава открит въпросът кога ще потегли.
Засега светът гледа към Русия през беларуската призма, след като Кремъл се нае с ролята на водеща сила и обеща на минския  властник «резерв» срещу протеста.
А възможно ли е московският режим да помогне за решаване на беларуския конфликт, след като не съумя да реши своя сблъсък с народа в Хабаровск?! Или казусът в Беларус е репетиция на Путин преди опита му да реши руските проблеми?

Радио „Эхо Москвы”
Превод: Faktor.bg