Димитър Попов

Борисов няма да се откаже нито от връзките си с ДПС, нито от коалиция с ППДБ и след тези избори. Той вече ясно заяви и трябва да му се вярва, че с ДПС няма да управлява официално, а с ППДБ иска да управлява, но е много вероятно да не може. Това прави бъдещето след изборите толкова неясно и несигурно, че прогнозата за дълга редица от служебни правителства до края на тази година е съвсем реалистична.
За Борисов това няма да е щета, доколкото правителствата ще са под негов контрол, и няма да е неочаквано развитие на нещата. Външно, и след изборите, той ще запази ролята си на посредник между двете основни олигархични групировки зад ДПС и ППДБ, които не могат да управляват самостоятелно, нито пък да влязат в явна коалиция помежду си, и ще ги увещава за 

тройно споразумение, 

което някак да напомня за сглобката от миналата година. Неофициално обаче Борисов ще запази недоверието си към ППДБ, близките си връзки с ДПС, и няма никога да развали тайното си споразумение с Доган.
Сътрудничеството помежду им има вече дълга история. Добре е известно, че във втория и третия си мандат –от 2014 до 2020 година, Борисов осигури на Доган достъп до ядрото на властта – репресивния апарат на държавата. Добре е известно влиянието на Пеевски в прокуратурата, в НАП, в Митниците, в МВР, както и в ДАНС. По онова време няколко министерства имаха толкова тесни връзки с Пеевски, че самите министри – земеделският, финансовият, на енергетиката, нямаше как да не зависят от ДПС.
В това сътрудничество имаше политическа логика. ДПС представлява държава в държавата. Това е най-дълго управлявалата партия, с връзки както в най-вътрешния кръг на властта, така и в контрабандните канали, в схемите за измама и източване на бюджета, в схемите за усвояване на европейски пари, в държавните поръчки – във всичко, което  говори за 

срастване на мафия и държава

 С други думи ДПС е нещо като политическо представителство на тази дълбока олигархична прослойка, излязла от средите на ДС и овладяла в ранен етап цялата държавна машина. 
Борисов е наясно, че без ДПС България не може да бъде управлявана изобщо. И не само защото тя е турска партия, която може да завие в сепаратистка посока и да постави на колене държавата, а и защото зад ДПС стои най-мощният, свързан с Русия кръг на българската олигархия, както и една настъпателна империя от югоизток. От друга страна обаче, Борисов е наясно, че открита коалиция с ДПС ще означава край на неговата партия, затова той ще запазва дискретния характер на отношенията си с Доган, без да ги скъса никога. И ще има реален аргумент за това – държавният интерес диктува ДПС винаги да са доволни.
Вярно е, че в третия си мандат от 2016 до 2020 година, Борисов прекали и допусна груба грешка. Той не запази дистанцията и така се срасна с този олигархичен кръг зад ДПС, че предизвика вълна от възмущение и вън от държавата, и вътре в нея. Озлоби дотолкова всички, че създаде срещу себе си коалиция от недоволните бивши олигарси и посолствата в София, докато този сговор роди революцията през 2020 година накрая.
ППДБ бяха създадени като политическо представителство на унижените и оскърбените от Пеевски и Борисов - Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Васил Божков, Цветан Василев, Бобокови, които се бореха за оцеляването си срещу един агресивен противник и целия държавен апарат. Затова и първата им цел бяха прокуратурата и специализирания съд, където срещу тях – къде оправдано, къде не - се водеха куп дела. 
В политически план ППДБ наследи проевропейскотото лице и вота на десните избиратели, както и близките връзки с най-важните посолства на нашите съюзници в София. ППДБ бяха част от наследството на СДС, ОДС, Реформаторския блок, доказвайки че принадлежността на България към ЕС и НАТО има силни корени в обществения живот и няма да остави държавата срасната с мафията по руски образец.

В този смисъл основния противник на ППДБ беше ДПС – символът на завладяната държава. Към Борисов, въпреки всичките си резерви, ППДБ се отнасяха като към необходим партньор в евроатлантическия път на страната. Тъкмо затова и направиха сглобката с него миналата година – последваха примера на своите предшественици от Реформаторския блок през 2014 година. За съжаление и двете коалиции с ГЕРБ бяха краткотрайни и завършиха с пълен провал. И причината е, че тайният партньор – ДПС, накрая хвърляше кърпата на ринга и прекъсваше мача.
Защо се случва така?

Защото ДПС и дълбокото ядро зад нея на практика владеят репресивната държава и няма да се откажат от това статукво. От друга страна ППДБ, също като Реформаторския блок преди тях, няма да се примирят с ролята на брошка в управлението и ще искат от Борисов да овладеят тъкмо тези механизми –Прокуратурата, МВР, ДАНС, КПКОНПИ, за да изчистят старите олигархични кръгове и да прекъснат пъпната връв на българската мафия с Русия. И двата пъти обаче Борисов не повярва на чистите им помисли и избираше ДПС. 
И вината далеч не е само в него или в Пеевски. Както Реформаторския блок, така и ППДБ показаха завидна некадърност и 

политическа неграмотност

 Миналата година отказаха на ГЕРБ официална коалиция, която щеше да изключи Пеевски от управлението. Разчитаха единствено на натиск от посолствата и се държаха толкова неадекватно, че Борисов трябваше да е луд, за да допусне техни хора в БНБ, в прокуратурата или в ДАНС. Освен това случаите на корупция с хора на ППДБ твърде рано свалиха маската на морална непогрешимост и показаха девиза им на живо:

 „Стани ти, да седна аз“

Сега ППДБ отново заговориха за коалиция след изборите. Коалиция иска и ДПС в лицето на Пеевски, който се гласи за министър. В центъра отново е Борисов, за който остава да направи своя личен избор между двете страни. Той сигурно знае, че нова сглобка като предишната няма да проработи. На него му е ясно, че ДПС и ППДБ са не просто врагове, а несъвместими формации, и ако едната изгуби толкова гласове, че стане непригодна за политическата сцена, на нейно място ще се появят недоволните съюзнически посолства, за които това ще е сигнал за смяна на геополитическия курс на страната.
От друга страна пък, ако Борисов изостави ДПС и избере Промяната, със сигурност ще предизвика гнева на Доган и вероятно радикализиране на турската партия. Затова струва ми се Борисов не мисли в тази посока изобщо.

Той вероятно ще иска да сдобрява ДПС и ППДБ под някаква форма, и тъй като това е много трудна работа, ни очакват дълги преговори, дълги служебни правителства и нови избори. Това не е неочаквано, нито случайно, тъй като през служебните правителства Борисов може да управлява до изборите в САЩ, разчитайки на лоялния Главчев и на неговите министри. Както и самият Борисов прогнозира - това няма да е добре за държавата, но е напълно възможно.