Димитър Попов

Кампанията за избори през октомври върви ударно въпреки жегите и пожарите. Партиите действат пак всяка в своя коридор, само пред своята публика и отсега показват, че в следващия парламент ще се държат като в този, а това е много

 песимистична прогноза за есента

ГЕРБ например започнаха кампанията с нагласата да спечелят и следващите избори. Вероятно партията пак ще го направи, само че Борисов не успява да върне ГЕРБ на власт въпреки победите. Той и партията играят по правилата на демокрацията и очакват, че като спечелят състезанието, ще получат и наградата – а тя е правителство. Това обаче не се случва. Малките партии не признават победата му, а без техните депутати правителство изглежда невъзможно. За все повече избиратели на ГЕРБ това е проблем. 140 000 симпатизанти отказаха да гласуват за партията през юни, на следващите избори може да са повече. 
При това самите партийци все по често мърморят, че проблема е в самия Борисов. Той се оказва нежелан партньор за всички и така оставя партията в изолация. Изходите са два - или Борисов трябва да стане почетен председател като Доган и да остави партията в ръцете на своите заместници, които да търсят коалиции; или пък трябва да намери партии в следващия парламент, с които на всяка цена да направи правителство. Няма как да продължава така – защото неговият провал е провал за партията, провал за демокрацията, провал и за държавата. 
В този парламент правителството на ГЕРБ се размина 

заради Радев, Доган и Пеевски

 Президентът очевидно дирижира събитията в ИТН и въпреки предварителните уговорки убеди Слави да не прави коалиция с ГЕРБ. За Борисов остана само един вариант – правителство на малцинството, подкрепено от ДПС и от купени депутати от Величие. Пеевски беше готов на такъв вариант, шестима от Величие също, но Борисов си даваше сметка, че за ГЕРБ това е лош избор, а позитивите ще останат в задкулисно подкрепящия Пеевски. Официална коалиция с ДПС пък той не можеше да си позволи. За късмет Доган му влезе в положението и разцепи групата на Пеевски, та правителство на малцинството се размина. 
След новите избори обаче Борисов пак ще търси коалиция, която изглежда още по-трудна и неясна, отколкото беше в 50-тия парламент. 
ИТН е най-несигурен партньор, първо защото шоуто на Слави си остана шоу, а не партия. За благодарност, че провалиха 50-тия парламент, Радев им даде третия мандат. Така им осигури трибуна за един неспирен политически карнавал. Шутовете Тошко и Ивайло обикалят всички политици и ги канят на сцената да си приказват за политика, а в същото време им се присмиват зад гърба и правят смешки за публиката в цирка. Разговори, преговори, броене на депутати – едно шоу за техните чалга фенове, които се радват, че клоуните седят нависоко и се гаврят с онези с костюмите. Този стил на кампанията означава, че Слави Трифонов и по-нататък ще прави същото – ще бяга от участие в управлението и ще координира с президента. Радев силно одобрява такова поведение. На него то му върши работа, защото още повече 

проваля демокрацията

 Има обаче и втора причина, която прави Слави несигурен партньор за ГЕРБ. Ако на чалга избирателите им омръзне от шоуто на Слави и загасят телевизора, следващият парламент може да е без ИТН. Без друго шоуто е на ръба на 4 процентната бариера, лесно може да се плъзне и надолу. 
Което и от двете да се случи- ИТН да влязат или да не влязат в 51-я парламент, за Борисов няма да има значение - на Слави той не може да разчита.
Мисля че Борисов се прости и с другата си надежда – коалиция с ППДБ. Първата причина са намаляващите избиратели на Киро и Асен. Има сигнали, че те вече не харесват максимата, която Киро и останалите им пробутват – слушай ме какво ти говоря, не ме гледай какво правя. 
На последните избори за ППДБ гласуваха 300 000 избиратели, при положение че преди година на парламентарните избори те бяха 620 000. Това е срив, който говори за трайна тенденция надолу. Сега съм сигурен, че през есента за ППДБ ще има още един спад и гласовете ще са колкото бяха на местните избори – под 270 000. Това ще означава 10 -12% доверие, около 30 депутати, и дори Киро и останалите да поискат коалиция с ГЕРБ, тя ще е с още две партии поне, а това я прави на практика невъзможна. 
Акцентите в започналата вече предизборна кампания на ППДБ също не дават повод за оптимизъм. Първият е, че сглобката с ГЕРБ била грешка, и те никога нямало да я повторят, т.е. коалиция с ГЕРБ трябва да бъде изключена.

Вторият е, че ППДБ щели да останат евроатлантическа партия и твърдо да отстояват тази позиция в следващия парламент. А това изключва  коалиции с БСП и Възраждане. Иначе казано ППДБ ще блокират всички опити да се състави правителство и в следващия парламент. Ще се обявят за опозиция от първия ден и ще злорадстват до последния. В следващия парламент всичко това ги прави малко възможен партньор за ГЕРБ, а и за когото и да е.
Борисов изгуби и единствения гарантиран партньор досега – ДПС. Партиите там са две – едната на Доган и другата на Пеевски. Изглежда хората на Доган са настроени против Борисов, на Пеевски обратно. Как ще се реши проблемът с разцепеното ДПС не е ясно, не е ясно и какво ще представлява парламентарната им група в следващия парламент. Много е възможно Пеевски да остане без депутати, тъй като областните организации на ДПС вече го отхвърлят, а турците гласуват за Доган и за своите хора в парламента. В същото време юридически Пеевски държи партията в ръцете си и ще реди листите, а това е 

ключов момент за бъдещето

 Ако Чакъров и Пеевски някак се помирят и запазят единството, ДПС може да надхвърли пак 40 депутати. Разколът обаче е дълбок и няма изгледи за помирение. А това за Борисов означава само едно – на тях не може да разчита.
Що се отнася до БСП и до Възраждане, там ГЕРБ не търси партньори по геополитически причини, които за Борисов са ключов момент за бъдещето на партията.
ГЕРБ няма време за игри в следващия парламент. Вероятно ще спечели изборите и трябва да направи правителство на всяка цена. Иначе доказва нагледно, че както всяка изборна победа, така и самите избори са безсмислени. Не съм сигурен обаче, че Борисов разсъждава по същия начин. Не съм сигурен, че му пука за демокрацията, за изборите и за държавата. Ако той се държи като ППДБ и просто злорадства, че държавата без него върви надолу, тогава имаме голям проблем. По точно го има той…
От друга страна може би няма голямо значение какво мисли Борисов. Обективните обстоятелства около партиите и около избирателната активност без друго обричат следващия парламент на неясно бъдеще. А за него май е най-добре да последва примера на Доган.