Иван Ибришимов

„Имаме да свършим трудна, мръсна, неприятна работа – изчегъртването на ГЕРБ.“, каза преди дни един от „гробарите“ на миналогодишните протести адвокат Николай Хаджигенов, като допълни, че ако въпросът е дали им стиска да свършат мръсната работа, отговорът е „Да, стиска ни!“.
Не знам какво разбира адвокатът под „изчегъртване“, но в речника пише, че „чегъртам“ означава „стържа, като издавам шум“. 
Не знам също, как се изчегъртват около 1 милион души подкрепили или готови да дадат подкрепата си за коалицията ГЕРБ - СДС. 
Дано останем само с шума, защото в преносен смисъл ми се мяркат действия към диктатура и репресии.
Но вече знам, че ръководителите на партиите, които се пръкнаха от протестите се оказаха политически некадърници, неспособни дори на парламентарен диалог. Страхливци, които с малки изключения хал-хабер си нямат от реалната политика, да не говорим за управлението на държавата. Струва ми се, че самите те още не осъзнават, до къде може да ги доведе в шумотевицата безотговорното им поведение. 
За сега виждам единствено, как парламентарната рулетка се превърща в „руска“, а също босият в политиката Румен Радев от президент опитва да се превъплъти в ролята на крупие, което накрая винаги печели. 
Историята категорично сочи, че хазартът в политиката по-често води да провали и трагедии.

Между политиката и позорището 

Като основна фигура в спектакъла засега се очертава шоуменът - чалгаджия Станислав Трифонов – Слави. През последните дни той се държи като халосан по главата от неочаквания изборен успех, но противно на мачовското му поведение, на което телевизионните зрители са свикнали, видяхме смут, паника и страх от отговорностите, които придружават триумфа му. Светкавичното връщане на управленския мандат със смехотворни аргументи е не просто паническо бягство от отговорност, но и заявка за бъдещи диктаторски амбиции. Защото той не иска да играе по действащите правила и закони, а да наложи свои, за което му е необходимо пълно парламентарно мнозинство. Трифонов прекрасно знае, че такова в обозримото бъдеще е невъзможно, ала в комбинация с амбициите на президента за втори мандат и на съмишлениците от другите две „протестърски“ партии едно стъпалце към бъдещето никога не е излишно. Но с физиономията и поведението си на мизантроп, които все по-често ни налага от екрана,  гарнирани с неприкрити  фюрерски амбиции, Слави волно или неволно рискува да се превърне в бледо копие на великия диктатор от едноименния филм на Чарли Чаплин.

Политическо харакири

Само така мога да определя безумното искане на лидерите на Демократична  България за блокиране на работата на Антикорупционната комисия. Такова нагло и безпардонно лобиране в полза на олигарси и обвинени в тежки престъпления личности целокупна България не помни. И това се прави от хора, които имат претециите да са в първите редици на борбата срещу корупцията! Които ни проглушиха ушите с твърденията, че по-корумпирано управление от това на бившите управляващи не е имало, с обещанията, че именно те ще възстановят законността и справедливостта, ще върнат отнетата от ГЕРБ сила на институциите, и какво ли не още. Нищо подобно. Просто не искам днес да съм на мястото на демократите от ДСБ и „Да, България“, които гледат, слушат и не вярват какво се случва пред очите им.
Защото обществените очаквания днес са диаметрално противоположни и точно лидерите на Демократична България са длъжни да им отговорят. Вместо тях го направи... Корнелия Нинова! Тя заговори за кризата с пандемията, за социалните измерения на икономическата и политическата криза, която тепърва ще се задълбочава. А любимците на градската десница вместо да предлагат и отстояват идеи за спасяване на държавата и обществото в създадената екстремна обстановка, тръгнаха да спасяват олигарсите под маската на намеренията за дълбоко реформиране на съдебната система! Фактите лишиха от смисъл намеренията.

Адвокати или политици

Адвокатската колегия с право реагира на твърденията, че мутрите са вкарали адвокатите си в парламента чрез обединението „Изправи се! Мутри вън“. Честта на професията трябва да се пази. Но проблемът не е в адвокатските умения на Хаджигенов, Дончева или Манолова, а в политиките,  които те се опитват да провеждат под диригентския юмрук на президента Радев. Защото демонстрираното първо от тях желание за изчегъртване на ГЕРБ не е заявление за управление на държавата, а злобна закана за мъст. Дори помирителното признание на Бабикян, че няма резон най-малката парламентарна фракция да получи и приеме третата оферта за създаване на правителство не прикрива усещането, че липсата на визия, кадрови потенциал и управленски капацитет са определящите фактори, които предизвикаха и задълбочават политическа криза. 
Не случайно професор Румяна Коларова даде най-краткото, но и най-точно определение за патовата ситуация: Форматът „Анти ГЕРБ“ не е политически формат! Ще си позволя да я допълня – още по-малко е управленски.
За финал ви предлагам нещо завещано ни от големия поет и мислител Константин Павлов:
„България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители. Ето и сега... кресливите спасители на плажа са се хванали гуша за гуша, а в морето – труп се люшка“.
Това е положението.,