Светослав Пинтев

В училище отдавна вече не се учи публицистиката на Христо Ботйов, както сам се е подписвал този славен българин. Ала тя и сега си е страшничка за всеки властник, та е махната без срам и жалост.  А той е все така актуален, но точно това е страшното. 
Огромна част от „ратниците“ на българската журналистика, например и днес може основателно да се обидят от тогавашното му обръщение  към гилдията и господарите на  света:

 „Кой си ти що плачеш? 

Мъж ли си, жена ли или хермафродит – звяр или риба?“

Нашата „наука“ още по-отдавна, отдавна  смени името на автора на „Хаджи Димитър“ с по-благозвучно, според нея.  И така си я караме.

Не е лошо да си припомняме тези два факта и още около 222 подобни в Деня на будителите и на 24 май, когато традиционно се вживяваме като много влюбени в науката, която е  слънце. Хеле пък държавните мъже и жени, произнасящи с патоса на сущий Цицерон речи за будителите, писани от крайно нелепи пиари.

Христо Ботйов пише в статия за светите братя 

Кирил и Методий , в-к Знаме, г.I, брой 15 от 8 май 1875 г.:

„В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общечовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек, който не е дотолкова безсловестен, за да каже: 

„Аз изпълних вече длъжността си към отечеството, което ме е родило, и 

не дължа вече нищо на човечеството, 

което ми е дало средства да живея.

И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческия напредък, и които, разбира се, трябва да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.“

Поетът-революционер днес щеше да застреля поне дузина властници и научни корифеи по света и у нас, така си мисля. 

Както казва  Захарий Стоянов:

„Христо Ботйов е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот! Ако той беше син на Италия щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луи Наполеона, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича „Ботйова“.

Да се върнем към първоучителите 

Константин-Кирил Философ произнася във Венеция т.нар. „Беседата против триезичниците“, където казва:

„Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – 

да бъдат слепи и глухи? 

Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае? “

След което продължава:

„И според Марка (бог) рече: „Идете по всичкия свят и проповядвайте евангелието на всяка твар; който повярва и се покръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. Онези, които повярват, ще бъдат последвани от тези знамения: с моето име ще изпъждат бесовете и нови езици ще говорят." И към вас, законоучителите, казва: 

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери,

дето затваряте царството небесно пред човеците: защото вие не влязвате, та не оставяте да влязат в него, които искат да влязат." И пак: „Горко вам, законници, защото взехте ключа на познанието! Сами не влязохте и попречихте на тези, които искаха да влязат."

Актуално са повече от всякога и тези слова от Светото писание: „Горко вам, законници, защото взехте ключа на познанието!“

А книжници, фарисеи, лицемери, се намират в огромни количества и сега. У нас основната им работа е именно да крият този ключ, 

за да живеят като князе

Те днес обикновено изповядват, без да си го спомнят даже, сталинската идея, че няма история, а само политика и нейната пропаганда, която използва специално подбрани факти от миналото, фалшифицира други, а трети изхвърля на бунището, за да не развалят конструкцията й. 

Така „законниците“ - тирани са изкривили жестоко представата ни за нашето минало, но не само. Така изкривяват и настоящето, и бъдещето.

Тази идея всъщност я има откакто свят светува, а Сталин я довежда до абсурд. Включително и по отношения на българската история.

Будители са били и владетелите ни

Поне някои от тях. 

Ала именно техните послания са най-старателно замазвани от фарисеи и книжници, защото са най-ярки.

Проф. Веселин Бешевлиев в своята книга „Първобългари“ пише че най-старият надпис към Мадарския релеф е дело на Тервел. Превежда го така:

„....при българите ......при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища).............негов един ............чрез договор Тервел архонтът на императора даде..........5 хиляди .........(императо-)рът заедно с мене победи добре.“

Увековечено е възстановяването на престола в Константинопол на  император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безносия) с помощта на българското оръжие. 

Чичото на Тервел е Кубер, аспарухов брат, споменат в  житието на Свети Димитър Солунски:

„И тъй, Кубер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамийското поле (около Прилеп и Битоля).“

Кубер се явява предтеча на днешните македонци, между другото. Ала това е съвсем ненужна подробност за учебниците ни. И за техните, и за нашите. Пък искаме да признаят българските си корени.

Учехме в училище, че след победата Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на Кесар, гърците така произнасят 

името-титла-символ Цезар, 

писана в нашите ръкописи за краткост „цар“,  с едно ченгелче за съкращение отгоре.

Това дава основание на Симеон Велики да се нарече цар и да установи за първи път тази титла. Не сме учили, няма и да учим, че руските царе си я присвояват. Нито какво друго си присвояват. А то е океан.

Надписът на Омуртаг

върху колона в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново е добре известен, слава Богу. Особено тези думи:

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг, канас сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“

Канас сюбиги или, както е написано: 

KANAΣYBIΓI, никакъв тюркски хан, 

както ни набиват в главите от първолачета. Хан е владетелска титла сред монголите и тюрките, а не при българите.

Титла канас юбиги е от индоевропейски произход, твърдят редица учени, като тя няма общо с тюркската титла хан. 
В т.нар. Именник на българските ханове, запазен в руската редакция на късни средновековни преписи  владетелите на Стара Велика България и владетелите на Дунавска България са наречени също „князе“.  Защо именникът се води на хановете е пълна мистерия.

Има една доста логична теория, че титлата княз в днешните т.нар. славянските езици е от древнобългарски произход. Така KNZZЪ (княз) произлиза от ΚΑΝΑΣ в титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (в кирилицата) са абсолютно идентични. 

Йоан Екзарх започва своя „Шестоднев“, 

обръщайки се към Симеон Велики“: 

„Какво е по-красиво, какво е по-сладко за боголюбците, които истински жадуват вечния живот? Нима не е това да не отстъпват от бога в мисълта си и да помнят добрите му дела? Така и ти, господарю мой, княже славни, Симеоне христолюбче, не спираш да търсиш заповедите и творенията му, за да се украсяваш и славиш чрез тях“.

Той изглежда си е запазил титлата, а после са провъзгласява за цар.

Една грозно отклонение

На Петия конгрес на БРП(комунисти) през 1945 г. е  решено БАН „да организира  научната разработка на проблемите на нашата действителност, като се обърне особено внимание върху необходимостта от  пълно разобличаване и разкритикуване на буржоазно-капиталистическите извращения и фалшификации на българската история от дълбока древност досега .“ Демек, да минем към съветската й версия.

Георги Димитров призовава за  скъсване с „отживелиците на буржоазно-идеологическия метод и  великобългарския шовинизъм”. 
Първата задача е да се разгроми хунската теорията на проф. Златарски. 

Бившият асистент на разстреляния преди няма и три години след тримесечни разпити в СССР професор Богдан Филов, бивш премиер,  Димитър П. Димитров говори според изискванията на социалистическия новоговор пред Общото събрание на Българската  академия  на  науките. Датата е 3 януари 1948г.  Захапва Археологическия  институт, който   бил 

“антиславянски” и “фалшифицирал” истината

На  дискусията в БАН за  задачите  на  българската  археология  два месеца по-късно  главен  докладчик  e пак Димитър  П.  Димитров, който  заявява,  че  под  влиянието  на  крайно  шовинистични настроения  и  на чуждата  антиславянска  пропаганда  българската  наука съвсем неоснователно е приписвала изключително значение на древните българи.  Те били капка в славянското море. 

 “Предвзетата” теза на австрийския професор J.Strzygovski, доразвита от “унгарския агент” Геза Фехер, “замая” българските учени.  Научните  факти,  обяснени  тенденциозно,  дадоха  храна  на  зараждащия  се фашизъм“, заявява той.

През 1948 г. в „Известия на българското историческо дружество” е публикувана статията „Към въпросът за произхода на прабългарите”. Прабългарите са от сарматски произход, твърди авторът.  Това всъщност е  интерпретация на интересната теза на руския и съветския историк, филолог, етнограф, академик от Императорската академия на науките (1912), Николай Марр (1864-1934), зам. председател на АН на СССР. 

Но както се пее: 

"Товарищ Сталин, вы большой учёный

В языкознании познавший толк..."

На 20 юни 1950 г. в съветския в.  „Правда”,  излиза огромен и  трудноразбираем текст  на Йосиф Висарионович, озаглавен „Марксизмът и въпросите на езикознанието”.  

Коба е решил да набие веднъж завинаги в главите на профаните какво представлява тази наука. Ако искат да са живи. 
В статията-програма вождът на всички времена и народи критикува яростно тезите на Марр. Ученият е обвинен в псевдомарксизъм, идеализъм и куп други видения на болния мозък на вожда. 

Сталин сигурно горко съжалява, че  Марр е умрял 15 години по–рано и се е измъкнал от пролетарското правосъдие.
Никой у нас, разбира се, повече не се сеща за теорията му. 

В том І на Историята на България е записано „по произход прабългарите са тюрки”, като никой не си дава труда да обяснява на основата на какви точно факти е направен този фундаментален извод. Това е положението. Което не пречи тюркската теория да стане единствена. 

Така ранните ни владетели стават ханове. Така учат децата ни и до днес. Не ми се говори за  „поникването“ на бог Тангра.

Ще завършим пак с думите на Ботйов 

от статията цитирана в началото: 

„На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“

Да живеят будителите, да ги маскарят  робите, бих допълнил.

Честит празник!