Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

БСП имали конгрес, преминал с много ахкане и охкане.
Пак ли? Напоследък тия хора конгресите май за нищо ги нямат. Отдавна им загубих бройката, но предполагам, че този е номер 786 или нещо такова. 
Голяма демонстрация на демократизъм демонстрират нашите чичкови червенотиквеничковчета по този начин, няма що. Те, защото са социалисти - нищо, че всъщност са си комунисти и в червата - никога не забравят да свикат своите по-широки народни маси, за да подкрепят решенията, взети от най-тесните народни маси на партийния връх. 
А, стига, бе, направо някой ще вземе да им повярва на демократизма и да ги заобича за /винаги/ предстоящите избори! 
Ама този път конгресът на БСП бил специален, защото на него имало истински опит за преврат срещу сегашното партийно ръководство. Обаче то пък от своя страна не просто сразило превратаджиите, а продължило смело и последователно да следва правилната партийна линия. 
Да, най-вече, като взело изумително важното за дневния ред на българското общество решение – комунистите по села и паланки да се борят самоотвержено и

 до пълна победа на комунизма

 срещу подмолното внедряване на джендърите в българското училище от страна на гнилия Запад. 
Ах, тези джендъри. Почти като ах, този нагъл джаз. Или като ах, този комунистически бяс.
Лично аз, граждани, виждам подмолни джендъри да има най-вече в българската енергетика, не в училището. И ги виждам тези джендъри като комунисти-пиявици, залепили се на енергийното гърло на България, както е ясно и от последните откровения по закона Магнитски. 
Да, там става дума не за някакви зловещи пичове с цици, които цицат нашите енергийни пари и продават българската енергетика на Русия, а за хора като другаря Р. Овч. и Ко – уж нормални хора и мъжки момчета. Поне по външни полови белези, де.
Ах, пък другарят Овч., направо да го ожалиш как нямал в офшорни сметки ония 5 милиона, дето му се приписват от гадните американци, а карал старините си само на едната пенсия. Трябва да се внимава с подобни горчиви оплаквания обаче, защото ако се прескочи границата, може на бял свят да се появят не само обвиненията, а и доказателствата за тях. 

А другарят Николай Малинов пък вика, че приема за чест да попадне в американския списък по закона Магнитски според логиката, че, щом враговете му го плюят, значи е на прав път. 
Ах, истински херой на честта и доблестта! Ах, не думай, че ще се пръсна от смях!
Тоя нещо се е объркал – такава логика няма. Или поне такава нормална логика няма. Не може даден приличен човек да се гордее с храчката, която сам е изплюл на ревера си. Защото връзките с Русия, заради които Малинов е санкциониран, са точно това – неизтриваемо

 мръсно петно
 
Друг е въпросът, че този тип досега трябваше десет пъти да бъде осъден по обвиненията за шпионство в полза на Русия, които са му повдигнати, но изглежда в България има сили, които го пазят неосъден. И го държат отвън, с цел да продължава да мъти обществената вода и частните глави на хората. 
Дали тези сили са политически, дали са финансови, дали са свързани с обикновена или с политическа корупция, дали са само вътрешни или са външни плюс вътрешни, които слугуват на външните – аз няма как да знам със сигурност. Имам подозрения, но нямам черно на бяло. 
В държавата обаче има органи, които би трябвало да знаят. И други, които би трябвало не само да знаят, но и да вземат мерки, ако първите се правят, че не знаят. И така нататък – до онзи безкрай, където пак нищо няма да се случи. 
Е, това беше малко лирическо отклонение на тема „опасни джендъри“, но да се върнем към суровия реализъм на поредния комунистическия конгрес. 

Доколкото разбирам, тия помежду се делят на какви ли не по какви ли не показатели. Имало било, научаваме се, правоверни социалисти, социал-либерали, нео-либерали и други тути-кванти. Имало било сред тях по-русофилски настроени и по-малко русофилски настроени. Имало било честни хора и нечестни хора. Имало било идеалисти и прагматици. 
Боже, Боже, колко мъка има на тоя свят! И в тази партия.
Не се ловете на подобни въдици, граждани, никакви нюанси няма между тези типове, всичките са от едно и също тесто замесени и в една фурна опечени. 
Дали в домашните им крамоли ще надделее Корнелия Нинова, Сергей Станишев или някой друг, няма никакво значение за българския политически живот като цяло, БСП ще продължава да е все същата отдадена на Москва и на личните властови и финансови апетити на върхушката си партия. Няма друго при тях, всичко останало – идеология, морал, политически принципи, всичко е камуфлаж, опит на партията-джендър БСП да опакова ташаците си в женски дрехи, прическа, грим и да си направи пластични операции, които да заблудят невинното гражданство. 
Ах, и цици да си създаде, с които да привлича политическите мухи. 
В този смисъл – конгресът на БСП беше смешен. Както и в много други смисли. Най-смешно ми стана обаче, когато чух Корнелия Нинова да заявява, че с президента Радев имали били чисто идеологически, а не някакви си други различия – например кой повече и по-чевръсто да услужи на Москва, кой чии електорат да открадне и други подобни. 
Ах, и аз, горкият, доверявам се и вече няколко дни си блъскам главата да разбера какви точно са идеологическите различия между БСП и Румен Радев. 
Видно е, че нямат нещо различно в отношението си на сляпо подчинение на Москва и опита за налагане и поддържане на руските интереси в България. В това отношение между тях може да има нюанси, може да има борба за това кой е по-русофил и кой по-малко, но не и базисно различие. 
Няма различия в отношението им към подкрепата за Украйна – и БСП, и Румен Радев са категорично против и с всички сили 

пречат на България да изпълни своя морален дълг към страдащите,

 грозно атакувани хора в Украйна, както и своя съюзнически дълг в рамките на свободния свят.
Какви са идеологическите различия, за които говори Нинова, свързани с ЕС и НАТО? Никакви. И БСП и Радев едва търпят членството в тях, макар по малко различен начин. ЕС го търпят по-лесно, защото Брюксел постоянно ни налива едни пари, които трябва да се откраднат. А ако ние не ги откраднем, ще ги открадне някой друг. 
Докато службата в НАТО им е тежка. И комунистите, и президентът на мига биха се отказали от нея, ако не беше…..парадоксално, но – руският интерес. 

Да, ние още сме в НАТО, защото Русия има нужда от нас като Троянски кон вътре - било да шпионстваме, било да мътим водата на общите решения, било да имаме висока трибуна, от която да лансираме хибридните тези на московската пропаганда.     
Не виждам да има също идеологическо различие между Нинова и Радев по отношение на желанието за максимална държавна намеса в икономиката и частните дела на българите. Те са си плюли в устата по теми като „силна държава“, регулации на пазара, подкрепа на монополизма, щедро харчене на общи пари /доколкото едно от малкото неща, които комунистите наистина знаят със сигурност, е, че колкото повече харчат, толкова повече влиза в техния джоб/. 
Така че къде са тук идеологическите различия? Няма ги. Напротив, има не само общи интереси и визии, но и общи начини, по които БСП и президентът реализират целите си – основно чрез лъжи, манипулации, корумпиране, изнудване, обругаване, забрани на различията и стимулиране на еднаквостта. 
Ако тези типове можеха да обуят всички ни с еднакви ботуши, граждани, и да ни накарат да маршируваме всеки ден пред трибуната, на която са застанали и приветливо ни махат с ръчичка или просто размахват партизанско юмруче, щяха да го направят на мига. Мечтата им е това наше минало да стане тяхно бъдеще, за това работят. 
Е, да, често работят поотделно и понякога се цакат взаимно – но то е точно, защото са еднакви. 
Накрая да кажа, че аз всъщност съм доволен от скандалите, опитите за преврат в чаша вода и всичко останало, случилото се на поредното комунистическо сборище, наречено „конгрес“. Това означава, че БСП все по-стремглаво лети по наклонената плоскост към блатото и реката на забравата, а това вдъхва оптимизъм - може би все пак ще доживея да видя реалния разпад на тази изключително вредна за България партия, разпад, който трябваше да се случи още вчера, миналата седмица, миналия месец или преди 34 години.