Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Мръсната руска война срещу Украйна и целия демократичен свят почти навърши месец. Добрата новина - когато човек гледа отстрани -  е, че 

агресорът сериозно зацикли

 Целите му все повече висят във въздуха неизпълнени, а май и неизпълними. Жертвите, които дава Русия са огромни и пряко на военен терен, и в политически и икономически план, заради наложените санкции. А това значи, че Кремъл сам се простреля, но не в крака - в главата се гръмна. И вече бере душа, надявам се.   
Но има и поне две лоши новини.

 Първата - мъже, жени и деца в Украйна продължават да умират и страдат по всевъзможни начини, без грам вина, просто защото са поредната жертва на имперските амбиции на престъпната кремълска шайка, повела и стадото безмозъчни мужици подире си. 

Втората лоша новина е специално за нас, българите - че в тази ситуация, когато човек не може и не бива само да гледа отстрани, официална България точно това прави и ни кара 

да се срамуваме за пореден път, че сме родени в тази изключително тъпа държава

А за „патриотите“, които веднага ще ме прокълнат, напомням - не казвам „тъпа страна“, казвам „тъпа държава“, умници такива!
Да, и умствено тъпа, и морално тъпа, и административно тъпа, и законово тъпа. Такава е държавата ни и това се вижда в много други случаи, но сега, по напрегнатото военно време, особено личи. 
И електорално тъпа, впрочем. Защото по силата на ред обстоятелства, включително заради поредицата грешни избори, които българите правят през последните 32 години, точно сега на върха на българското управление се вее китка 

русолюбци, путинофили, безморалници, безсрамници и обикновени некадърници

 Сплотени здраво от желанието за власт, която да използват максимално в руска и своя лична полза. Тяхното истинско безсрамие е срам за всички нас, останалите. 
Какво да ви кажа, граждани, за предишните изкарахме неологизма - „страхуват“. А по тази езикова логика, сегашните пък ни „срамуват“.
Няма да дадем оръжие на Украйна, защото така се въвличаме на нейна страна във война срещу Русия. 
По-тъпа опорна точка отдавна не бях чувал, но ето, че са си плюли в устата да я повтарят основните български управляващи политици. С извинение, че ги наричам политици, но иначе е факт - това твърдят. Нали сте ги чували - като започнеш с президента Румен Радев, за когото Крим отдавна си е руски и това е фактическото положение; минеш през нейно червено политическо прискърбие Корнелия Нинова; удариш кестерме през новия, уж по-кадърен от Стефан Янев, военен министър Драгомир Заков, който се държи и говори като лепенка на ревера на Радев; та стигнеш до многото знайни и незнайни чекистоподобни, копейкини, рубльови, газопоточни, петролоречни и други български 

Чеда на руската бесовщина 

А най-отпред на тази шайка, като истински Параван на Промяната, е застанал премиерът Кирил Петков. Той вече толкова е объркан от собствената си политическа некадърност и неадекватност, плюс шаманските мантри, които постоянно му внушават Радев и неговите хора, че става все по-жалко да го гледа и слуша човек.
Пак уточнявам за вечно неразбралите - жалко е човек да го гледа и слуша, а не, че ми става жал за него. За Петков няма как да ми е жал, не само защото сам прави на себе си онова, което прави, включително чрез онова, което не прави, но и защото в момента забърква гъсти, гадни каши, които ние, редовите българи, сърбаме и ще продължим да сърбаме още доста време. 
Откъде този истински Конник Без Глава на българската политика измисли например, че 84 процента от българите  подкрепят правителствения отказ да се помогне с оръжия или други военни материали на Украйна. Откъде, бе? Как някой се добира до резултат от проучване, което не съществува.   
Има два варианта. Първи - Петков сам си измисля този процент. И това означава, че той е премиер само на старата ми шапка. Втори - някой му го пробутва. И тук възможните източници на информация са два - от службите или от президентството, няма откъде другаде. Което в очите на старата ми шапка означава съвсем същото. 
Е, има и трета възможност - да е прочел човекът в сайта на руското посолство колко българи не одобряват българската военната помощ за Украйна. Тя напоследък тьотя Митрофанова адски компетентно и напоително се изказва по темата, като си плаче за изритване от страната, ама 

няма кой да я изрита,

 включително е и премиерът Петков.   
Но все пак не ми се вярва чак дотам да стигат нещата, де - български министър-председател да се ръководи пряко от руските източници за пропаганда. 
Или греша? Май не греша!
Цялата тази кохорта безсрамни български политици, които днес, в момента, обслужват руските интереси, са се взели съвсем на сериозно и не си дават сметка, че хората в тази страна могат и да мислят, не само да слушат и повтарят тъпотиите им.  

Тези нормални хора знаят, че да дадем патрони, снаряди или системи С-300 на Украйна е не само наш морален дълг към страдащите без вина украинци. Това е наш елементарен принос към общите усилия на ЕС и НАТО за сдържане на руската агресия срещу целия свободен свят, включително срещу България. 
И още - никакво влизане във война с Русия не е дребната помощ, която можем да окажем на Украйна, а жест на помощ по-скоро към самата Русия. Защото само ако осъзнае, че не може да се зъби и да заплашва целия свят, а трябва да се научи да живее в общност от свободни държави, Русия има шанс да се промени към по-добро и ситуацията в света да се нормализира, поне донякъде.  
И обратното е валидно, като си помислиш - отказът да помогнем военно на Украйна, е всъщност откровена подкрепа за руската агресия. Това е недвусмислен жест, който поставя под съмнение единството и целостта на НАТО и кара нашите съюзници да гледат България изпод вежди и да ни нямат доверие. Не, че и без това са препълнени с него, де, особено към президента Радев, но така, вместо да тласкаме нещата в положителна посока, ние сами се изработваме допълнително. А Кремъл потрива ръце. 
Казаното дотук е валидно не само за оръжията. Същото важи и за голямото ослушване на България по въпроса за спиране на газовите и петролните доставки от Русия, който се обсъжда в ЕС. 

Валидно е и за /без/срамното решение на „нашето“ НС българските руски МИГ-ове пак да се ремонтират в Русия. По тази тема Христо Иванов правилно попита - значи да даваме оръжие на Украйна е въвличане във война, а да даваме милиони на Русия не е?
Е, аз бих попитал самия него какво още прави в тази компания, след като разбира това, но той пък няма да ми отговори, защото ще трябва да каже нещо.
Още по-жалко е последвалото официално питане от България към ЕК - къде, ако не в Русия, да ремонтираме старите руски таралясници. 
Моля? Ало, детската градина, защо не питахте първо бившия военен министър Николай Ненчев, бе. Или не знаете, че той съществува? 
Ако питате мен, аз ще ви чарджа за информацията, но той може безплатно да ви спомене сакралната дума - Полша. Човекът мина през такава каскада  съдебни разправии по темата, че знае всичко. Дори основното - че в Полша ремонтът на МИГ-овете е по-евтин, по-бърз и по-качествен, отколкото в Русия. 
Но сигурно сте забелязали, граждани, че повечето български политици 

думата Полша е трудна за произнасяне, 

независимо за какво се отнася - дали за отношението към Русия изобщо, дали за икономическия възход на страната, дали за теми като принципност и последователност в политиката, дали за качествата на гражданското общество…..  

Ама какво се учудвам, то напоследък езикът на „водещите български политици“ се обръща все по-трудно, дори когато трябва да кажат прости думи като ЕС, НАТО, санкции, съюзници, обща политика и други. Само изразът „български национален интерес“ са научили и го повтарят непрекъснато, но, за съжаление, го използват точно както Дяволът - Евангелието - опитват да заблудят целия български народ, като си избършат с него насраните задници.