Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

О, неразумний юроде болгарски, защо се срамиш да се почувстваш истински европеец, като вземеш най-после да се ваксинираш целокупно и престанеш да дъвчеш мангъровите тъпотии по темата? Или като извадиш изсред себе си и избереш наистина достойни люде да ръководят държавата ти в твоя полза?

Не знам, бе, граждани, аз ли нещо бъркам или сред вас наистина има мнозина, които не бих докоснал и с дилафа на споделеното гражданство. Все си мислех, че след 30 години тежък преход в пустинята, някакъв акълец ще започне да просветва в тъмата на тиквените ни български глави. При комунизма сякаш имаше някакво оправдание за затъването в простотията, макар то да не бе докрай адекватно – системата те притиска, няма достатъчно информация за нищо, не можеш да пътуваш и да видиш как живеят другите хора и народи, та да вземеш терк от тях. Но сега какво ни липсва? 
Правилно, нищо не ни липсва, напротив, имаме доста нещо в повече. Явно имаме повече личен и колективен инат, отколкото е препоръчително, повече предразсъдъци, отколкото е здравословно, сюблимирали в знаменитата фраза: „Ти ли на мен ще ми даваш акъл, бе!“, повече морална недостатъчност, отколкото съм си представял, а всичко това – увенчано с 

голяма доза невежество и съответното количество глупост

 
Оттук изглежда произтича и най-голямата трудност за българската промяна, защото, както знаем, на глупавия дори не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав. 
И ето ви ситуацията с ваксините. Ако гледахте снукър, по време на English open миналата седмица, щяхте да се пукнете от яд, че публиката е без маски. Но не защото англичаните са тъпи и са му отпуснали края насред най-яката пандемична вълна, както правим ние, а защото в демократична Англия сертификатите са задължителни. Не само това, правят се реални проверки и изискването да не се допускат потенциално заразни типове на публични места, се спазва. А-а, щях да забравя – и на никого не му хрумва изключително тъпата идея да излъже всички, включително себе си, като плати няколко стотин паунда за фалшив сертификат. 

Италия пък, където миналата година хората мряха като мухи, днес е в зелената зона. Там са ваксинирани 88 на сто от населението и властите казват, че, щом ваксинираните станат 90 на сто, ще отпадне дори искането за зелен сертификат.  
А тук банда кретени продължават да ми разправят, че 

сертификатът нарушавал човешките им права

Ах, събудили сме свещените им крави, за да минем? 
Дори самият здравен министър онзи ден с мънкане обясни, че в личен план има много възражения срещу сертификата, но в служебен план го въвежда, просто защото ситуацията е такава гадна, че разваля предизборния имидж чак на президента. Е, не го каза точно с тези последните думи, но смисълът всеки го разбира. Но как да очакваш, след като министърът има такава позиция, народонаселението с радост да се хвърли в лапите на сертификата. С други думи - на онези световни конспиратори, дето чрез ваксините ще те чипират, само и само да проследят колко ракии пиеш вечер. Или с коя спиш, докато жена ти спи с някого другиго. 
Както вече се разбра окончателно, твърдението, че сертификатът нарушава нечии човешки права, е простотия от класа. Според решението на Европейския съд за правата на човека, сезиран от чешки родители, дори задължителната ваксинация не ограничава човешките права, какво остава за някакъв си сертификат. Той, напротив, е инструмент точно за реализация на въпросните права, доколкото дава възможност за избор – имаш право да се ваксинираш, имаш право и да не се ваксинираш, твоя воля, господине. Ако се ваксинираш, ще ходиш на кръчма и на футбол, ако не – не, ще си седиш в къщи и ще броиш мухите.

Да, ама не. Всички българи си ходят на кръчма, защото там не ти проверяват сертификата, дори не искат да го погледнат, камо ли да го прекарат през приложението и да видят дали е истински или фалшив. От своя страна, поне в Пловдив, когато беше въведено изискването за сертификатите, служителки от РЗИ протестираха срещу него – и сега очакваме да хукнат по нощите да проверяват спазва ли се ограничението или не се спазва. 
Така или иначе, като говорим за права, да припомня, че фактически правата ни бяха нарушени миналата година от самия вирус и безизходната ситуация, в която се оказахме – никой не знаеше какво става и защо,  но чакахме ваксините с нетърпение. Поне аз останах с такова впечатление. Когато ваксините се появиха обаче, оказа се, че в маса български мозъци е светил не огънят на надеждата, а залутали се в празното светулки. 

Като споменах министъра на здравеопазването обаче, сетих се и за мъдрата комбинация, която сътвориха с министъра на образованието – връщането на децата в училище чрез тестове, което си е узаконеният хаос в системата. 
Само да вметна, че не разбирам тази страст, с която всички настояват децата да ходят в училище, въпреки че със сигурност това ще вдигне още вълната на заболеваемост и смъртност от Ковид, нещо, за което предупреждават и чужди, и български специалисти. Специалисти, казах, не доценти или онзи „един приятел лекар“, дето винаги го цитираме. Но да се върнем в училища. Обществото може и да не се интересува от детайли, но нещата с тестовете за децата не стоят съвсем така, както се смята. И не говоря само за доставките или кой и как ще прави самите тестове. Всъщност, за да се върнат децата в клас, трябва поне 50 на сто от родителите да се съгласят те да бъдат тествани. Онези, чиито родители не са съгласни обаче, ще продължат да си учат, само че дистанционно. И учителите ще станат лудички, докато се опитват да угодят на всички и да издигнат образователното им ниво до нови висини. 
Горките учители, пак не случиха на министър. Или на министри. Или, както и всички ние - на управление изобщо. 
Имам предвид не само Румен Радев като човек на върха на властта сега, както и 

цялата каша, сътворена от неговите верни политически гавази 

както с вируса и здравеопазването, така и в икономиката, образованието и прочие. Не, имам предвид и цялата каша, сътворена от некадърните уж-политици, с които е препълнен българският Парламент и с които предстои да се напълни пак в неделя. Те явно не могат на две магарета сеното да разделят, а предпочита да го хапнат сами. Съдя по начина, по който тази година на два пъти провалиха всички възможности за съставяне на нормално работещо правителство. И който, като гледам как се развиват нещата, ще използват, за да реализират трети провал. Че на тях какво им е – нали ще ги изберем и четвърти път през февруари - март….. 

Защо, бе, неразумний юроде, ще гласуваш пак за всички тези? За проваления Борисов, дето чудеса направи, за да съгради на руснаците газопровод с български пари и антиевропейски цели. За червените корнишони на Корни, дето вече светят от глад по властта и нейната щедра хранилка, от която са откъснати отдавна. Или ще пуснеш гласа си за Свети Слави и Тошко, неговият пророк, само защото те щедро пускат гласа си по телевизора в изпълнение на политическа и обикновена чалга. А може пък внезапно някой да се окаже привърженик на бобслей двойката Доган-Пеевски, дето се пързаля през общите ни пари, сякаш са си техни лични и не се стряска дори от специални Магнитски забранителни знаци. Или да се заложи на недоправения десен политик Христо и компания, които ясно дават да се разбере, че на балотажа за президент ще изберат не интересите на България, а Румен Радев. Защо тогава се чудим, че социолозите отчитат сериозна победа за Радев на втория тур? 
Да не говорим изобщо за типажи като пчеличката Мая, дето прическата си мени, но нрава – не, за прегорената от претопляне манджа Каракачанов или за Копейкин, дето от дете мечтае да стане Рубльов. 
О, щях да забравя, този път има алтернатива – „Продължаваме промяната“. Много мъдро, Кирил Петков продължи толкова дълго да променя канадското си гражданство, че накрая май наистина го промени. А продължаване на процеса означава, че е започнал да променя и българското си гражданство. Асен Василев пък още не е започнал нищо да променя, но за сметка на това и той сега ще продължи.  
Изглежда, граждани, и с политиката се справяме по същия начин, както с вируса – тъпо и упорито вървим срещу нея, като твърдим, че нещата не са такива, каквито са, а каквито искаме да бъдат, докато пак се озовем в онова, в което не искаме да бъдем. След което процесът започва отначало. 
Има обаче две особености. Първо, за разлика от Ковид пандемията, която ни държи едва втора година, политическата пандемия ни залива вече 30. Колко на брой станаха нейните вълни, колко хора се удавиха в тях и какви са реалните щети, вече никой не може да сметне. И второ – за Ковид вече има ваксина, докато за българската политическа пандемия няма. 
А ако случайно се появи, ние пък ще откажем да им се ваксинираме!